Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Всеки от нас изпитва необходимост отново и отново да изпробва себе си в изкуството, особено ако то е опасно и неизпълнимо за други хора. Освен това надежден щит ѝ дава силата на тантрическата подготовка!

— Щом като Тантра толкова силно въздействува върху чувствата, сърцето и тялото, можещ ли тогава да излекуваш младия художник от прекалена и безнадеждна любов към моята приятелка?

— Художниците са по средата, между последователите на аскетизма и на Тантра. Поетичната мисъл не се страхува от изкушението, защото самата тя се подхранва от любовта, която е желание, а желанието е надежда, че животът продължава. Истинската поезия отхвърля всичко фалшиво и по това прилича на аскезата, ала същевременно изгаря в пламъка на Ероса към любимата или към Музата. Тази двояка способност на художника затруднява лечението. Все пак ще опитаме.

— Какво е лечението?

— Всяка мисъл се проявява външно, ако силно се съсредоточи вниманието върху нея. Напрегнатото желание ще предизвика необходимо следствие.

— Ти имаш предвид сетепса, хипноза?

— И него. Обаче много по-важно за художника е да изостри копнежа си за Кхадо-Лилит, стаен в сърцето на всеки мъж. Също както вие, елините, и ние имаме предание за няколко поколения хора, които са Живели преди днешните. Елините вярват, че е имало хора от златен, сребърен и меден векове, което доказва общия произход на митовете. Една съществена разлика — ние считаме предишните хора повече за небесни, а вие — повече земни, отколкото съвременните и следователно по-несъвършени.

— Ти не си прав, жрецо — намеси се Лизип, — нима титаните и титанидите са по-лоши от съвремениците ни? Прометей и неговите подобни са жертвували себе си, за да спасят хората от невежество.

— И само са им добавили страдание с осъзнатата отговорност, понеже са им вдъхнали мечти за свобода на волята, но не са ги изтръгнали от мрака на потиснатия живот — прибави високият жрец.

— Според нашите легенди Кронос поглъща децата си от Рея-бея. Уран също ги унищожава. С други думи, Времето и Небето изтриват своите плодове от лицето на Земята. Дали тази легенда означава негодността на Земята, на Природата или Шакти да създаде истински богоравни хора?

— Означава, че човечеството трябва в крайна сметка да се пресътвори, като се усъвършенствува в познанието си и в самоизвисяването. Нашите свещени книги говорят за предишните поколения хора — за духове. Няма да говоря за първите три, те са много далечни за нас. Непосредствено преди нас е било четвъртото поколение с прекрасни жени от небесен произход. Еврейската митология не признава редуването на няколко поколения, а веднъж създадена двойка хора, еднакви със съвременните ни. Обаче и те имат предание, че уж първият човек Адам имал преди своята човешка жена Ева още една — Лилит. Преданието я описва като вредоносен демон, прекрасен, но който по всякакъв начин пакостил на Ева, докато бог не изпратил три ангела, които прогонили Лилит в пустинята.

Индийските Лилит са съвсем други. И те могат да летят във въздуха, но са безгранично добри към хората. Царицата на всички тези първи жени, които ние наричаме Кхадо, се именувала Сангие Кхадо и по красота надминавала всяко въображение. Кхадо, за разлика от апсарите не се отличавала с ум, а само с чувства. И мечтата на прекрасното човешко тяло и нечовешката сила на Ерос е у нас жив спомен за тези Лилит.

— Аз съм слушала от източни хора легенда за пери, небесни красавици, създания на огъня. Те също летят по въздуха и са благосклонни към простосмъртни избраници — каза Таис, спомнила си посещението на езерата край Персеполис.

— Без съмнение това е също отзвук от спомена за Лилит — съгласи се възрастният жрец, който ставаше все по-внимателен към Таис. — Нашата задача е да разбудим този спомен в душата на художника, да го обхване той и да предоставим на особено изкусни в своето призвание свещени танцьорки да довършат останалото и да пропъдят от сърцето на художника гибелната му страст към модела, който не желае да свърже съдбата си с него!

— Аз видях истинска Лилит на древните месопотамци на Ефрат. — И Таис разказа за малкото светилище на пътя през превала с изображението на крилатата жена в нишата на олтара. — Мисля, че от всички много старинни женски изображения тази богиня имаше най-съвършено тяло. А може ли да видя особено изкусните танцьорки?

Възрастният жрец добродушно се усмихна, удари малък бронзов диск и същевременно заповяда с властно кимване на преводача да излезе от залата. Вавилонецът се засуети, докато поглаждаше брадата си. Явно избраните танцьорки на храма не се показваха на всекиго. Ерис, досетила се внезапно за нещо, побърза да се прибере.