Иван Ефремов - Атинянката Таис

Контрастът с «царицата на амазонките» се стори на Леонтиск толкова голям, че воинът замря, оглеждайки атинянката. Тя бе висока малко над рамото на Леонтиск и все пак той не можеше да преодолее чувството си, че я гледа отдолу нагоре.

Ерис неотлъчно придружаваше господарката си и се бе свряла в една ниша на платформата с твърдото решение да дочака разсъмването и края на пира.

Александър бе поканил на пир освен своите другари — военачалници, избрани хетайри, историци и философи — още осем души от висшите персийски благородници.

Чудно нещо, не бяха поканили никоя друга жена освен Таис тук, в Тронната зала на Ксеркс, където се бе събрало на пир цялото командуване на победоносната армия.

Платформата с грамадата бели дворци се изправяше в тъмнината под звездите на ранната южна нощ като висока тридесет лакти скала. През зъбчатата ограда на терасата проникваха широки лъчи светлина от танцуващите езици пламъци горящо масло в бронзовите котли.

Изкачвайки се по широката бяла стълба от сто стъпала, Таис чувствуваше как у нея нараства смесена с тъга остра възбуда, също както пред излизане на свещен танц. Тя видя стената на източните планини отблясъка на звездното безлунно небе. Сякаш завеса падна пред нейния поглед. Тя се пренесе в напоената със златно слънце и борове Елада, чу ромоленето и плисъка на чисти ручеи по стръмните, обрасли с мъх клисури; белите, розови, бронзови статуи на голи богини, богове и герои, буйни четворки коне, изправени на задните си крака, замрели в скулптурни групи, ярките бои на фреските и картините в стаите, пинакотеките и жилищата. Премина босонога по топлия прах на каменистите пътечки, които се спускаха към лазурното море. Хвърли се както в прегръдките на майка си като дете във вълните, които отнасяха към благоуханни пъстри брегове ту нежни нереиди — морски девици, спътници на Тетис, ту бесните коне на Посейдон, които развяваха пенести гриви сред шума на вятъра и тътена на вълните.

— Таис, ела на себе си! — нежно я докосна по голото рамо Леонтиск.

Атинянката отново се върна върху платформата на Персеполските дворци, под сянката на огромните крилати бикове на Ксерксовия павилион.

Тя трепна и разбра, че бе стояла тук само няколко минути, докато търпеливият тесалиец се бе решил да и напомни, че всички са се събрали в Стоколонната зала на Ксеркс…

Таис премина през портиерната с четири колони и три входа по двайсет и пет лакти височина, премина и входа отдясно към ападамата и дворците на Дарий. Тръгна по пътя извън стените към североизточната част на платформата, където бяха разположени Ксерксовите дворци и съкровищницата. Тук тя не се страхуваше, че върху чистата и бяла премяна ще попаднат сажди от огромните горящи чаши. Нощта беше тиха, кълба от черен дим се издигаха отвесно и саждите не летяха настрани. Леонтиск тръгна надясно по пътечка с плочи от бял варовик през незавършената постройка на павилион с четири колони на площадката пред Тронната зала на Ксеркс. Широката галерия с шестнадесет тънки колони също така бе осветена с големи чаши. В тях гореше овча лой, която не даваше нито миризма, нито сажди и персите я употребяваха за светилници във вътрешни помещения.

Таис влезе в мекия полумрак на гигантската зала и спря край една от стоте колони, които въпреки своята пропорционална стройност бяха нагъсто в залата като палмови стволове в гора. Западният ъгъл на залата, ярко осветен и подреден с маси, беше изпълнен с шумна тълпа от слуги и музиканти, зад които Таис не можа да види веднага пируващите. Група девойки-флейтистки се бе настанила между колоните. Други музиканти бяха застанали покрай масите до крайната редица колони, зад които се виждаха разлюлени от течението тежки завеси на високи трикрили прозорци. Таис дълбоко въздъхна и като вдигна глава, излезе сред светлина от множество лампиони и факли, които бяха закрепени по стените. Приветствени викове и ръкопляскания се извиха като буря, когато попийналите другари на Александър я видяха. Тя остана неподвижна няколко минути, сякаш предлагаше на всички да и се насладят без надменно величие, което винаги унижава и подценява другия. Таис застана пред пируващите с чудесното чувство на вътрешен покой и достойнство, което дава възможност да не се страхува от хули и да не преодолява смущението си с превзетост.

Гостите на Александър бяха преситени и разгалени от леко достъпните жени. Огромно количество пленници, робини, музикантки-аулетриди, вдовици на избити перси — различни по възраст, нация, цвят на кожата, за всякакъв вкус — неизбежно бе похабило отношението към жената като към скъпоценност, създадено в Елада и възприемано от македонците. Но Таис, известна хетера, беше далеч по-недостъпна, отколкото всички жени в средата на македонската армия. Пред лампионите, осветена изцяло през много тънкия хитон, тя се усмихваше, поправи непокорните си коси и след това бавно тръгна към подножието на трона на Ксеркс, където седеше великият пълководец.