Иван Ефремов - Атинянката Таис

На една крачка след царицата яздеше върху тъмнопепелява кобила друга амазонка, тъмнокожа, със сребърен шлем, със сребърно въоръжение. В средата на нейният щит се извиваше сребърна змия, а изпод шлема горяха диви сини очи, внимателни и зли. С дясната си ръка тъмнокожата амазонка държеше късо посребрено копие. Нейният кон преплиташе крака, приклякаше, танцуваше, размахвайки украсената със сребърни нишки опашка.

Александър с пълководците и амазонките бавно яздеше през тълпите народ към южната покрайнина на Персеполис. Там, на, равна част от степта, бяха построили скамейки и навеси, бяха изравнили площадка за състезания на атлетите, беше направена сцена за актьорите и танцьорите. Поразително бързо бяха надошли тук фокусници, знаменити музиканти и акробати.

На кръстопътя на две големи улици изпъкваха знатните персийци с пъстрите си дрехи и отсъствието на жени. Богатите гражданки, забулени с леки покривала, се притискаха към стените на къщите и оградите, а робините, изпреварвайки мъжете, едва не попадаха под копитата. Персийските знатни с възхищение разглеждаха превъзходните коне и величествените конници на царската свита.

— Гледай! — възкликна висок, войнствен, набит човек, обръщайки се към приятеля си, чиито черти на лицето издаваха примес от индийска кръв. — Мислех, че легендата за амазонките е лъжа, може би защото те трябваше да бъдат също тъй кривокраки, както жените на масагетите, поради туй, че яздят още от деца.

— А сега разбра, че амазонките яздят…

— Съвсем другояче!

— Да, глезените им не са спуснати надолу, а лежат върху гърба на коня и са силно свити в коленете, петите им са към гръбнака…

Полуиндусът замря, изпращайки с очи царицата на амазонките, отдалечаваща се с Александър в друг квартал, където улицата беше много по-широка и многолюдна.

Хората трепнаха от резкия вик на тъмнокожата амазонка. Царицата в миг се закри с щита. Звънко тресна тежък със сила хвърлен нож. Конят на черната амазонка се дръпна вляво, проправяйки си път през тълпата. Преди някой да успее да хване нападателя, той вече лежеше на земята с копие, дълбоко забито във вдлъбнатината над лявата ключица — удар, от който нямаше спасение. Таис позна школата на храма Кибела.

След миг и разярените хетайри се втурнаха сред тълпата, тъпчейки с конете всеки, който не бе успял да се отдръпне. Те обкръжиха с въже групата зрители около убития и препуснаха в съседната улица. Двама, които се опитаха да прескочат въжето, веднага бяха заклани. По лицето на царицата не се изписа ни най-малко уплаха. Тя безгрижно се усмихваше на Александър. Царят каза нещо на Птолемей, който извърна коня си и препусна след хетайрите.

Тържественото шествие не се забави нито минутка. Извън града построените в шпалир войници посрещнаха царя с гръмовен вик. Аргироаспидите от първите редици заудряха звънтящите си сребърни щитове. Загърмяха барабаните. Конят на черната амазонка неочаквано заигра, като отмерваше такта с копитата си и се покланяше наляво и надясно. Тогава стръкове сини, розови и жълти цветя полетяха под краката на конете. Двете амазонки бяха засипвани с цветя и те, смеейки се, се прикриваха с щитовете от дъхавите китки, с което предизвикваха още по-голям възторг.

Птолемей настигна Александър близо до постройката на набързо издигнатия театър.

— Чернокожата има много вярна и бърза ръка! — недоволно каза той, обръщайки се към царя.

— Можахте ли все пак да узнаете причината на нападението? — без да се обръща, запита Александър. — Защо и на кого е дотрябвало да убива красотата, безвредна за войната и непредизвикваща отмъщение?

— Тези народи от края на пустинята презират жените, не чувствуват красотата и запалени от идеята, са готови на всякакво убийство, без да се боят от последиците и все пак нападат изневиделица.

— Какво им е направила царицата на амазонките?

— Говори се, че този, който е хвърлил ножа, бил роднина на някаква си красавица, която предназначили за твоя жена.

— И без да ме питат — разсмя се Александър.

— Говори се, че те знаели особена магия. Никой не можел да устои пред чаровете на техните жени.

Александър каза презрително:

— И като са видели великолепието на амазонската царица, решили да я убият, дори с цената на живота си ли?

— Те живеят лошо и не ценят нищо освен служенето на боговете си — каза Птолемей, този път леко уплашен.

— Заповядай да убият всеки, който е помагал на оногова, а неговата красавица да дадат на някой от конярите на хетайрите!