Иван Ефремов - Атинянката Таис

Александър избърза и пое за ръка «царицата на амазонките», която скачаше от Боанергос. Той я поведе към най-високия ред на скамейките под навес от скъпи пурпурни тъкани, взети от килерите на Източния дворец…

Слънцето се скри зад хълмовете, когато Александър напусна празненството. Яздеха всички заедно: Таис, както преди като амазонка, Птолемей, Хефестион и Кратер. Останалите пълководци ги следваха на няколко крачки, а отстрани, в двойна верига, яздеше охрана от облечени в броня хетайри.

Хефестион говореше нещо шепнешком на Кратер, той внимателно го слушаше и изведнъж се разсмя. Таис ги изгледа под око, учудена от неочакваната веселост у винаги сериозния Кратер.

— Те си припомнят края на представлението — поясни Птолемей.

Наистина Таис също бе запомнила в края удивителния танц със змията. Висока, тънка, необикновено гъвкава нубийка и вавилонка — бледокожа, с пищни форми; създаваше се впечатление, като че ли пръстена на черното змийско тяло в действителност обвиваше бялата девойка. Черната «змия» сякаш се подаваше ту иззад гърба на своята «жертва» и слагаше глава на рамото ѝ, ту се повдигаше от земята и пропълзяваше Между краката на вавилонката.

— Ти за танца със змията ли говориш? — запита Таис.

— Съвсем не. Нима Кратер може да разбере това тънко изкуство? Не, той си спомни компанията от вавилонски акробати, които представяха пантомима на любовта.

— Че какво хубаво имаше там? — учуди се хетерата. — Представяха мръсотии! Наистина момичетата бяха много красиви, но мъжете…

— Ама колко са изкусни в позите! Такова нещо не би хрумнало дори и на служителите на Котито!

— И ти ли също си възхитен от това представление? — запита Таис.

— Малко ме познаваш ти! Или се преструваш?

Таис хитро присви очи, поправяйки верижката на гърба си, която свързваше нейните «заемни» коси.

— Никой мъж не може да не гледа това с негодувание! Друг е въпросът за евнусите! — разсърди се Птолемей.

— Интересно защо? Аз например се възмущавам, защото свещеното служене на Афродита и Кибела е тайна, която знаят само богинята и издигналите се до нея двамина и излагането ѝ на показ принизява човека до животното и служи за пораждане на низши чувства, за осмиване на красотата. Това е отвратително нарушение на завета на боговете! — негодуващо каза Таис.

— Много добре го разбирам. Но освен това имам чувството, че са ме обрали — усмихна се Птолемей.

— А, искало ти се е да си на мястото на тези акробати! — досети се Таис.

— Разбира се! Обаче не на сцената! Ако галят и прегръщат красива жена пред очите ми, аз се чувствувам оскърбен. Не мога да приема такова зрелище!

Александър се вслуша в разговора и одобрително закима.

— Иска ми се да те запитам — обърна се той към Таис.

— Слушам те, царю.

По знак на Александър атинянката се приближи съвсем близо.

— Би ли искала наистина да бъдеш царица на амазонките? — тихо запита Александър.

— Заради тебе, да, за себе си — не! Ти не можеш да продължаваш измислената от тебе приказка.

— Ами! Откъде знаеш?

— Приказката може да се осъществи само с жена. А ти не би могъл да бъдеш с мен повече от едно денонощие.

— Ти ме плени изцяло и също така буйно, както и аз.

— Жрицата на Кибела каза, че Красотата и Смъртта са неразделни. Тогава не я разбрах, но сега…

— Какво сега?

— А сега целувките на великия Александър от онази ефратска нощ аз ги помня. Вървя с тебе, за миг се осъществи легендата за твоята любов, не към мен, а към царицата на амазонките! А царицата изчезна! — и Таис препусна Боанергос напред в тъмнината, без да обръща внимание на предупредителния възглас на Птолемей…

В къщи при светлината на три лампиона робините бързо разчесваха Таис. Сутринта бяха вдигнали високо нейните коси под шлема, за да се превърне тя в русокоса амазонка. Сплъстената къдрава маса коси едва се поддаваше на гладките гребени от слонова кост. Атинянката нетърпеливо потропваше с крака, гледайки през пролуката на завесата осветената платформа на двореца. Гостите на Александър вече се бяха събрали. Последната нощ, преди пълководците да потеглят на север!

Все пак Таис бе напълно готова, когато Леонтиск дойде да заведе хетерата на пир. Тесалиецът с почуда гледаше скромната и девическа премяна. Къса, снежнобяла и прозрачна екзомида не прикриваше нито една линия на тялото, оголвайки лявото рамо, гръдта ѝ и силните крака в сребърни сандали с високи плетеници. Таис бе сплела черни-, те си коси в две дебели плитки, които се спускаха под коленете. Никакви други украшения, само обикновени златни пръстени, обеци и тясна диадема над челото, с големи блестящи златисти топази.