Иван Ефремов - Атинянката Таис

Персеполис не бе град в смисъла, който влагат в тази дума елините, македонците и финикийците. Той не бе и център на светилища, подобно на Делфи, Ефес или Хераполис.

Персеполис бе създаден като място, където владетелите на Ахеменидската държава управляваха и приемаха почести. Поради това около платформите на белите дворци се издигаха само къщите на царедворците и помещения за посетителите, обградени от южната страна с Широк полукръг от колиби на занаятчии, градинари и останалата робска прислуга, а от север — от конюшните и овощните градини. Странният град, великолепен и беззащитен, надменен и ослепителен, изоставен преди това от персийските знатни и богаташи, сега бързо се изпълваше с народ. Любопитни, търсачи на щастие, остатъци от наемните войски, пратеници от далечните страни на Юга и Изтока се събираха кой знае откъде, привличани от желанието да видят със собствените си очи великия и божествен победител, младия, прекрасен като елински бог Александър.

Македонският цар не пречеше на сборището. Главните сили на неговата армия също се бяха събрали тук, готвейки се за празника, който Александър им бе обещал, преди да тръгнат на север.

Таис почти не виждаше Птолемей и Леонтиск. Заети от ранни зори до късна нощ, помощниците на Александър нямаха време за отдих или развлечение. От време на време в дома на Таис идваха пратеници с някой подарък — рядко златарско украшение, гравирано сандъче от слонова кост, бисерни мъниста или стефане (диадема). Веднъж Птолемей ѝ изпрати една тъжна робиня от Едон, изкусна хлебарка, и с нея цяла торба злато. Таис прие робинята, а златото даде на лохагоса да го раздаде на тесалийските конници. Птолемей се разсърди и не се обади, докато не го изпрати със специална заръка Александър. Царят извика атинянката по бърза работа. Той я прие, заедно с Птолемей на южната тераса, заобиколена от гъста бяло-розова стена от цъфнали бадеми. Таис не бе виждала Александър след преминаването през Аракс и намери, че той се бе променил. Изчезнал бе неестественият блясък на очите му, те бяха станали както винаги дълбоки и втренчено отправени в далечината. Отслабналото от свръхчовешко напрежение лице отново бе възвърнало цветущата си руменина и гладкостта на младата си кожа, а движенията му бяха станали малко лениви, като на сит лъв. Александър весело поздрави хетерата, настани я до себе си, заповяда да донесат лакомства от орехи, фурми, мед и биволско масло, приготвени от местни майстори. Атинянката докосна широката китка на царя и въпросително се усмихна. Александър мълчеше.

— Умирам от любопитство! — изведнъж възкликна хетерата. — Защо съм ти дотрябвала! Кажи, не ме мъчи!

Царят сне маската на сериозен. В тази минута Александър напомни на Птолемей отдавнашното минало, когато те бяха приятели в детските лудории.

— Ти знаеш моята мечта за амазонската царица. Ти лично се постара в Египет да я убиеш!

— Аз нищо не съм убивала! — възнегодува Таис. — Исках само да кажа истината.

— Знам! Понякога ми се иска да видя осъществена мечтата си, ако ще в приказка, песен, театрално действие.

— Започвам да разбирам — бавно каза Таис.

— Само ти, ездачка, артистка, прелестна като богиня, си способна да изпълниш желанието ми…

— Да видиш при тебе царицата на амазонките ли? В театрално действие? Защо?

— Отгатна! Но това не ще бъде игра в театър, не! Ти ще преминеш с мен през тълпите, събрали се на празника. Ще се пръсне мълва, че царицата на амазонките е дошла при мене, за да ми стане жена и поданица. Ще се породи легенда, на която всички ще повярват. Сто хиляди очевидци ще разнесат вестта из цяла Азия.

— А после? Какво ще стане с «царицата»?

— Ще отиде в «своите владения» в Термодонт. А ти, Таис, ще, ми бъдеш гостенка на пира в двореца.

Хетерата се изсмя.

— Съгласна съм. Но от къде да взема спътници амазонки?

— Намери две, няма нужда от повече. Нали ти ще вървиш до мене.

— Добре, ще взема една — моята Ерис, тя ще бъде военачалницата ми. Страшният ѝ вид ще убеди всекиго.

— Благодаря ти! Птолемей, заповядай най-добрите майстори да направят за Таис златен шлем.

— А на Ерис — сребърен. И кръгли щитове с изображения на змия и сокол. И лъкове, с колчани и стрели. И къси копия. И мънички мечове със златни дръжки. И още — хубава леопардова кожа!

— Чу ли, Птолемей? — каза много доволен Александър.

— Разбира се! Но как ще стане с бронята! Няма да я направят толкова бързо. А не могат да се намерят за жени. Ако бронята не се направи по мярка, ще излезе маскарад.