Иван Ефремов - Атинянката Таис

Щом прислужничките свършиха вчесването, старата робиня зави нежно елинката като собствена дъщеря.

На следващия ден Александър, чист и свеж като млад бог на Елада, в златна броня, прие кшатъра или по гръцки сатрапа на Парс и неговите приближени велможи в Тронната зала на двореца, който съвсем доскоро бе обитаван от нещастния «Цар на царете». Персите донесоха списъци на намиращото се в града ценно имущество и благодаряха, че великият завоевател не е позволил да се разграби Персеполис. Александър загадъчно се усмихваше, споглеждаше се със своите военачалници. Те знаеха, че само неимоверната умора попречи на войниците да разграбят легендарната столица. Лесно бе да се сложи ред сега, когато бе изстинала бойната възбуда и Александър наистина бе издал заповед на нищо в града да не се посяга.

Македонците сякаш бяха сломени по време на тази последна атака и апатично гледаха нечувания разкош на дворците и богатите жилища на жреците и царедворците. Отдавнашни ветерани, изморени от редуващите се един след друг походи и ужасяващи сражения, плачеха от щастие, като виждаха своя божествен вожд на трона на персийските владетели. Войната бе свършена, целта на похода постигната! Жалко за загиналите другари, които не доживяха до такава слава.

Александър смяташе, че като завладее Азия, ще може да отиде на изток до края на света, но още държеше плановете си в тайна дори от най-близките си приятели. Предстоеше неизбежният поход по петите на Дарий, защото, докато царят на персите не бъдеше унищожен, Александър, въпреки пълната покорност на народа, не можеше да заеме мястото на владетел. Винаги имаше опасност от внезапен удар, ако Дарий успееше да събере достатъчно войска. Щом настъпи пролетта в северните планини, ще дойде времето да се впусне в преследването и заедно с това да пренесе резиденцията в Екбатана.

Екбатана, разположен на пет хиляди стадии на север от Персеполис и по-високо от него в планините, бе прохладна лятна столица на Ахеменидите и в същото време укрепен град, съвсем различен от надменно открития от всички страни Персеполис. Александър реши да пренесе там съкровищата на трите газафилакии — на Суза, Персеполис и Вавилон. Натам заповяда той да свърне и огромният обоз на Парменион, тъй като възнамеряваше да направи Екбатана и Вавилон свои две столици, а първата също така и лагер за подготовка на похода към изток.

Неочаквано дойде Ерис, изпреварила дори помощните отряди на пехотинците. Тя донесе на Таис писмо от Хезиона, която вместо за Персеполис бе потеглила за Екбатана с Неарх, решил да дочака там Александър и да си почине от големите трудности около подготовката на флотата. Неарх обещал да намери къща и за Таис. Птолемей настойчиво съветваше атинянката да се настани в Екбатана през цялото време на похода към изток. Хетерата не бързаше, понеже още не беше се съвзела както трябва от уморителното препускане към Персеполис.

Черната жрица пристигна на Салмаах и сега придружаваше Таис в разходките ѝ из града заедно с двамата стари приятели — Ликофон и лохагосът, отново назначени за охрана на прекрасната атинянка. За-Ашт, която неохотно се разделила от младия тесалиец, била взета от Хезиона в Екбатана да подреди жилището на Таис.

И атинянката дълго се скиташе с тях из огромните дворцови зали стълбища и портали, учудвайки се колко малко са изтрити стъпалата, колко малко са изгладени острите ръбове на квадратните колони в рамките на вратите и прозорците. Дворците на Персеполис, огромните зали за приеми и тронните събрания са се посещавали от малък брой хора и изглеждаха съвсем нови, макар че най-ранните дворцови постройки са били издигнати почти преди два века. Тук, в подножието на планините на Милоста, владетелите на Персия бяха построили особен град. Не за служба на боговете, не за слава на своята страна, а единствено за собственото си възвеличаване.

Гигантските крилати бикове с човешки лица, с кръгли, издути като на деца бузи, се смятаха за портрети на блестящото здраве и сила на царете. Великолепните барелефи на лъвове, поставени долу на северната стълба, прославяха мъжеството на царете-ловци. Освен крилати богове и лъвове, барелефите изобразяваха още върволици на вървящи със ситни стъпки войници в дълги неудобни облекла; пленници, данъкоплатци, понякога с колесници и камили, в еднообразен ред отиваха на поклонение пред седналия високо на трона «цар на царете». Таис се опита да преброи фигурите от едната страна на стълбата, стигна до сто и петдесет и се отказа. В огромните дворцови помещения поразяваше изобилието от колони: по петдесет, деветдесет и сто в тронните зали — като гора, из която хората блуждаеха, губейки посока. Дали това бе направено нарочно, или от неумение да се подпре по друг начин покрива, Таис не знаеше. На нея, дъщерята на Елада, привикнала на обилна светлина, на простора в храмовете и обществените здания в Атина, ѝ се струваше, че залите за приема биха изглеждали много по-величествени, ако не бяха така задръстени от колонадата. Тежките каменни стълбове в храмовете на Египет имаха друга цел, създаваха тайнствена атмосфера, полумрак и откъсване от света, което не можеше да се каже за белите, четиридесет лакътя високи дворци на Персеполис. Таис направи още едно откритие: нямаше нито едно изображение на жена сред голямото множество изваяния. Умишленото отсъствие на половината от човешкия род изглеждаше на атинянката като предизвикателство. Както във всички страни, където Таис се бе сблъскала с потискането на жените, държавата на персите трябваше да изпадне в невежество и да народи страхливци. Хетерата по-ясно разбра удивителните победи на неголямата армия на Александър. Гневът на богинята — владетелка на съдбините, плодородието, радостите и здравето, — неизбежно трябваше да сполети такава страна. И лутащият се някъде на север персийски цар и неговите висши велможи сега изпиха до дъно чашата на наказанието за прекомерното възвеличаване на мъжете!