Иван Ефремов - Атинянката Таис

Очите на атинянката се сведоха под дългия поглед на царя, а побледнелите ѝ страни поруменяха.

— Посейдоне земедържецо! Колко съм гладен! — изведнъж каза Александър, като гледаше с усмивка притихналата хетера.

— Е, да вървим, всичко е готово! — трепна атинянката. — После ще те изпратя до южния дворец. Ти ще тръгнеш с Боанергос, а аз на Салмаах…

— Не бива. Нека дойде с мен един от твоите пазители — тесалийците.

— Както искаш!..

… Усамотила се в спалнята си, Таис излезе едва надвечер и заповяда на Ерис да ѝ донесе киури от запасите, които бяха направили с незабравимата Егесихора още в Спарта.

Ерис протегна ръка и леко докосна с горещи пръсти китката на атинянката.

— Не се трови, господарке — каза черната жрица.

— Какво знаеш ти за това? — тъжно и убедено отвърна хетерата. — Когато става така, то Гея е неумолима. А аз нямам право да си позволя да имам дете от бъдещия господар на Ойкумене.

— Защо, господарке?

— Коя съм аз, та родения от мене син да стане наследник на велика империя? Освен плен и ранна смърт той нищо не ще получи от съдбата, която си играе с всеки, който таи мисли за бъдещето, все едно дали са тъмни или светли.

— Ами момиче?

— Не трябва божествената кръв на Александър да изпита жестоката женска съдба!

— Но дъщерята сигурно ще бъде прекрасна като самата Афродита!

— Толкова по-зле за нея.

— Не се страхувай, господарке — променяйки тона си твърдо каза Ерис — нищо няма да имаш. И не пий киури.

— Откъде знаеш?

— Знам. Всички ние сме посветени в древната наука на Кибела за тайното влияние на луната върху човека. От нея зависи всичко в тялото на жената. Ти нищо няма да имаш — срещнала си се с царя точно в такова време, когато всичко е позволено.

— Защо ние, обучавани във всичката мъдрост на женското изкуство, не знаем това? — Изумена, Таис дори подскочи.

— Защото тази наука е тайна. Не бива да се освобождава жената от властта на Гея-Кибела, иначе човешкият род ще се прекрати.

— Може би ти ще ми откриеш тази тайна.

— На теб може. Ти служиш на друга богиня, но нейните цели са същите като на Великата майка. Обаче, докато съм с тебе, аз винаги ще ти казвам кои дни ще бъдат без последици.

— Докато си с мене. Но когато няма да си.

— С теб ще бъда до смъртта си, господарке. На умиране ще ти разкажа всичко…

— Кой се кани да умира? — Прозвънтя весел глас.

Таис изписка от радост и се хвърли към Хезиона. Жените се прегърнаха и дълго не снемаха ръце. Всяка бе чакала тази среща, след като се бяха разделили в противоположни посоки пътищата на ездачката Таис и мореплавателката Хезиона.

Атинянката изведе другарката си на слънчевата светлина на верандата.

«Родената от змия» както някогаш я бе нарекла ревнивата Клонария, беше отслабнала много, лицето и ръцете ѝ бяха потъмнели от вятъра, беше остригала косите си като наказана за невярност жена или избягала робиня.

— На какво си заприличала! — възкликна Таис. — Неарх ще си вземе друга, тук във Вавилон е пълно с прелъстителки.

— Няма да вземе — с такава увереност и спокойствие отвърна тиванката, че хетерата почувствува: наистина няма да вземе.

— За дълго ли? — запита Таис и нежно милваше загрубялата ръка на другарката си.

— За дълго! Неарх, след победата при Гавгамела, ще направи тук корабостроителница и база за корабите. Ще плава до Арабия, но не за дълго и без мен. Колко е хубаво, звезда моя! Победа, окончателна!

— Не е съвсем така. Още не всичко е свършено с Персия. А след това, доколкото разбирам Александър, предстои още дълъг поход до края на Ойкумене. Ние с теб няма да отидем там, ще останем някъде тук…

— На мен Вавилон не ми харесва! Овехтял град с минала слава… И още не са ми намерили тук жилище!

— С Неарх ли?

— Неарх ще живее при корабите и ще идва тук.

— Тогава настани се при мен. Има достатъчно място.

— Таис мила, най-хубавото, за което бих могла да помисля — да те намеря и да живея с теб!.. Още нямам и прислуга от града.

— Ще се намери. Моите също не са вавилонки, а отдалече.

— Много е интересна тази черната. Как се казва?

— Ерис.

— Зловещо име: богиня на раздора от тъмния свят.

— Те имат все такива имена. Тя е бивша жрица като теб, само че паднала, а не пленена. Служила е на много по-страшната Майка на боговете. После ще ти разкажа за нея, първо искам да науча как мина вашето плаване.

— Добре. Знаеш ли, Ерис има странни очи.

— А, ти си забелязала!

— Стори ми се, че у нея е събрана цялата женска дълбочина, тъмна като в митическа древност, и в същото време жажда за новото и прекрасното.