Артуро Перес-Реверте - Чиста кръв

Тогава се отвори вратата и една жена се появи на прага. Беше още млада, облечена в блуза и грозна сива пола. Носеше кошница с чисти чаршафи и една дамаджана с вино. Щом видя натрапника, сподави вика си и отправи към Малатеста уплашен поглед. Дамаджаната падна в краката й, счупи се и остана само плетеният й скелет. Жената стоеше, неспособна да помръдне или пророни дума, със скръбни очи. И Диего Алатристе разбра, от един поглед, че мъката й не беше за нея самата, а за участта на зле ранения мъж в леглото. Следователно, каза си той присмехулно, дори змиите си търсят другар. И се чифтосват.

Огледа спокойно жената. Беше слабичка и невзрачна, с последни следи от повехнала младост, морни кръгове, които само един определен начин на живот слага печат около очите. По дяволите, донякъде напомняше на Каридад ла Лебрихана. Капитанът погледна виното от счупената дамаджана, което се разливаше като кръв по плочите на пода. После наведе глава, свали пръст от спусъка на пистолета и го пъхна в колана си. Стори го много бавно, сякаш се страхуваше да не забрави нещо, или мислеше за нещо друго. Сетне, без да каже дума, без да се обърне и да погледне назад, отстрани леко жената и излезе от тази стая, която миришеше на самота и поражение; тъй прилична на неговата и на всички други места, които той самият бе познал в живота си.

Започна да се смее, още когато затвори вратата и продължи да се смее, докато слизаше по стълбите към улицата, закопчавайки катарамата на плаща си. Смееше се тъй, както Малатеста се беше смял веднъж близо до кралския дворец Алкасар, под дъжда, когато дойде да се сбогува с мен след приключението с двамата англичани. И смехът му, подобно на онзи, другия, продължаваше да отеква подире му, дълго след като той си беше отишъл.

Изглежда, че войната във Фландрия се възобновява, и истинските офицери и войници, намиращи се в Мадрид, са взели решение да постъпят отново във войската, виждайки колко малко хора заминават, както и предвид възможността за плячка и печалба там. Четири дена минаха, откакто потегли Старият Легион на Картахена с барабаните и знамената си; както несъмнено Ваша милост знае, той беше сформиран отново след битката при Фльорус преди две години, когато плати ужасна дан. Почти всички от легиона са ветерани, така че се очакват големи събития в непокорните провинции.

Нещо друго — вчера, понеделник, беше убит при тайнствени обстоятелства капеланът на „Блажените девици“, отец Хуан Короадо. Той беше свещеник от известна португалска фамилия, добър момък, със снажна осанка и умееше да говори внушително от амвона. Изглежда, че както си стоял пред вратата на църквата, отнякъде се появил млад мъж, който криел лице с плаща си, и без да отрони дума, го промушил с дълга шпага. Говори се, че причината е или някаква любовна история, или отмъщение. Убиецът не беше открит.

(Из „Уведомленията“ на Хосе Пилиесер)