Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

Здесь есть возможность читать онлайн «Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Слънцето на Бреда: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Слънцето на Бреда»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Каква тайна крие „Предаването на Бреда“ от Веласкес и защо липсват някои от стиховете в „Обсадата на Бреда“ от Педро Калдерон де ла Барка? Отговорите на тези въпроси Артуро Перес-Реверте открива в един стар ръкопис — спомените на Иниго Балбоа, войник във Фландрия и Италия, поручик-знаменосец, сражавал се при Рокроа, капитан от гвардията на крал Филип IV. Същият този ръкопис и някои неизвестни подробности, свързани с паметни събития от испанската история, дават основата на поредицата „Приключенията на капитан Алатристе“.
  
Фландрия, 1625 г. Пред стените на Бреда капитан Алатристе, редом с верния си помощник Иниго Балбоа, се сражава за честта на Испания. Гладът и страданията не успяват да сломят духа на испанската войска. Младият Иниго за първи път се сблъсква с ужаса и безмилостните закони на войната, осъзнава нейното безумие и величието на обикновения войник. С гордост и мъка Иниго описва последните велики битки на испанските легиони.
Капитан Алатристе е един от безименните герои, благодарение на които обсаденият град най-сетне е върнат на испанската корона — исторически миг, запечатан в една от най-прочутите картини на Диего Веласкес. Алатристе оцелява в метежи, дуели и кървави сражения, но човекът, който държи на своето достойнство и чест, винаги пречи някому…

Слънцето на Бреда — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Слънцето на Бреда», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Може би имаш нещо да ми казваш — рече капитан Алатристе.

Беше проговорил тихо, с безизразен глас. Извърнах се и го погледнах. Беше седнал до мен, на камъка, под окастреното дърво. Там беше стоял през цялото време, без да прекъсва четенето ми. Шапката беше в ръката му, той гледаше в далечината, с отсъстващ вид, по посока на стените на Бреда.

— Няма много за казване — отвърнах аз.

Кимна бавно, като да приемаше думите ми, и приглади мустаците си с два пръста. Мълчеше. Неподвижният му профил напомняше на черен орел, който си почива спокойно на върха на някоя скала. Разгледах двата белега на лицето му — на веждата и на челото — и този на опакото на лявата му длан, спомен от срещата с Гуалтерио Малатеста при Портата на Духовете. Под дрехите си имаше още белези, общо осем. После погледнах лъснатата ръкохватка на шпагата, съшиваните тук-там чизми, захванати с фитил за аркебуз, дрипавите парчета плат, показващи се от дупките на подметките, кръпките на излинелия му плащ от кафяво сукно. Може би, помислих си аз, и той някога е обичал. Навярно, по свой начин, още обича и това се отнася до Каридад ла Лебрихана и русата, мълчалива фламандка от Оудкерк.

Чух го да въздиша много тихо — едва доловимо дихание, а после понечи да стане. Тогава му подадох писмото. Взе го, без да каже нищо и задържа погледа си върху мен, преди да го прочете. Ала сега аз бях този, който гледаше далечните стени на Бреда, тъй безучастен както него преди малко. С крайчеца на окото забелязах, че ръката с белега отново се вдига да погали с два пръста мустаците. Сетне зачете безмълвно. Накрая чух шумоленето на хартията при сгъването й и писмото отново се озова в ръцете ми.

— Има неща… — каза той след миг.

После спря и си помислих, че това е всичко. Което нямаше да е учудващо за човек, по-склонен да мълчи, отколкото да говори, какъвто беше той.

— Неща — продължи накрая, — които те знаят от момента на раждането си… Макар дори да не знаят, че ги знаят.

Пак замълча. Усетих, че се размърдва неловко, търсещ начин да приключи разговора.

— Неща, които на нас, мъжете, ни трябва цял живот, за да научим.

После отново замълча и повече нищо не каза. Нищо от рода на „внимавай, пази се, тя е племенница на нашия враг“, нито други коментари, които можеха да се очакват при подобни обстоятелства. И които аз от своя страна — той несъмнено го знаеше — щях да подмина тозчас с надменността на самонадеяното си юношество. Още известно време остана загледан в далечината, после нахлупи шапката си и се изправи, като нагласи плаща на раменете си. Аз не помръднах. Наблюдавах го как се връща към окопите и се питах колко жени, колко удари от шпаги, колко друмища и колко смърт, чужди и свои, трябва да е познал този мъж, за да се отронят от устата му ония думи.

Беше в средата на май, когато Хайнрих фон Насау, наследник на Мориц, пожела да изпробва късмета си за последен път, като се притече на помощ на Бреда. За зла участ по това време, точно в навечерието на предвиденото от холандците нападение, нашият полковник и неколцина офицери от генералния му щаб, правеха инспекционна обиколка на североизточните диги. За целта отделението на капитан Алатристе, според вмененото си задължение за седмицата, ги ескортираше. Дон Педро де ла Дага пристъпваше с обичайната си надменност, придружаван от половин дузина конници, знамето на пълководец на легиона, шестима немци с алебарди и дузина войници, в това число Алатристе, Копонс и останалите другари, които пешком, с аркебузи и мускети на рамо, проправяха и охраняваха пътя на свитата. Аз вървях с последните, нарамил торбата, пълна с провизии и запаси от барут и куршуми. Гледах отражението на върволицата мъже и коне в тихите води на каналите, които захождащото към хоризонта слънце обагряше в червено. Беше спокойна привечер, небето беше ясно, времето — приятно прохладно. Нищо не предвещаваше събитията, които щяха скоро да се разразят.

Имаше раздвижване на холандската войска в околността и дон Педро де ла Дага беше получил заповед от нашия генерал Спинола да хвърли един поглед на италианските позиции край река Мерк, при тесния път, който водеше към Севенберг и Струденберг, за да провери дали е необходимо да бъдат подсилени от един взвод испанци. Намерението на Хиняласога беше да пренощува в Терхейден, при дон Карлос Рома, началник-щаб на легиона на Кампо Латаро, а на следващия ден да направи нужните разпореждания. Стигнахме дигите и укреплението Терхейден преди залез-слънце. Всичко стана, както беше указано. Нашият военачалник и офицерите се подслониха в предвидените за тази цел палатки. На нас ни отредиха малко укрепление от плет и кошове, под открито небе. Настанихме се, загърнати в плащовете си, след като вечеряхме със сух хляб, който италианците, веселяци и добри другари, ни предложиха при пристигането ни. Капитан Алатристе отиде до палатката на полковника, за да го попита дали имат нужда от него. А дон Педро де ла Дага, с присъщите си грубост и високомерие, отвърнал, че не му е притрябвал за нищо и да се разполага където му скимне. След завръщането си, понеже се намирахме на непознато място и сред хората на Латаро, между които имаше достойни мъже, но и други, невдъхващи доверие, капитанът реши, че с или без италианци, ние трябва да сложим свой страж.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Слънцето на Бреда»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Слънцето на Бреда» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Артуро Перес-Реверте - Мыс Трафальгар
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Золото короля
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Чиста кръв
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Фалько
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Кралицата на Юга
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Фламандська дошка
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Фламандская доска
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Клуб Дюма, или Тень Ришелье [litres]
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Саботаж
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - На линии огня
Артуро Перес-Реверте
Артуро Перес-Реверте - Кожа для барабана
Артуро Перес-Реверте
Отзывы о книге «Слънцето на Бреда»

Обсуждение, отзывы о книге «Слънцето на Бреда» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x