Артуро Перес-Реверте - Слънцето на Бреда

На този етап от развоя на събитията, за Испания обсадата на Бреда вече не беше въпрос на военен интерес, а въпрос на чест. Светът очакваше със затаен дъх триумфа или крушението на войските на католическия крал. Дори турският султан — дано в пъкъла да гори, — очакваше развръзката, за да види дали нашият господар кралят ще излезе могъщ или с отслабени сили от изпитанието. Вниманието на всички европейски крале и принцове беше приковано в една точка и най-вече вниманието на френския и английския крал. Те и двамата винаги дебнеха да извлекат полза от нашите беди или повод да се поболеят от испанските завоевания, както между впрочем в Средиземно море се случваше с венецианците и дори със самия папа в Рим. Негово светейшество, макар да беше Божи наместник на земята и макар ние, испанците, да бяхме тези, които му вършехме мръсната работа в Европа, съсипвайки себе си в защита на Бога и Пресветата Дева, се опитваше да ни изиграва, когато му паднеше случай, нещо повече, показваше ревност към влиянието ни в Италия. Няма начин да си велик, да всяваш страх в продължение на няколко века и да няма врагове с подли намерения, било то увенчани с папска тиара или не, които да избуяват отвсякъде. Неминуемо бе те, под прикритието на благовидни думи, усмивки и дипломация, да се стараят с всички сили да те извозят. Въпреки че в случая с върховния първосвещеник, злостта беше разбираема. В края на краищата, точно век преди Бреда, на Климент VII, предшественика на сегашния папа, му се беше наложило да си плюе на петите и да запретне расото, та да може да тича по-бързо и да се укрие в замъка Сант’ Анджело, когато испанците и ландскнехтите на нашия император Карлос V — не виждали плата, откакто Сид Кампеадор 32 32 Прозвище на Родриго Диас де Вивар — (1044-1099?) военачалник на крал Алфонсо VI, сражавал се срещу маврите, но и за маврите срещу Алфонсо. Отвоювал за себе си кралство Валенсия, чийто владетел остава до смъртта си. Герой на прочутия средновековен епос „Песен за моя Сид“. — Б.р. е бил знаменосец, — щурмуваха стените и оплячкосаха Рим, без да пощадят нито кардиналските дворци, нито жените, нито манастирите. Предвид всичко това, редно е да приемем, че и папите имат добра памет и честолюбие.

— Пристигна писмо за теб, Иниго.

Вдигнах учуден очи към капитан Алатристе. Той стоеше прав пред колибата от одеяла, вършини и пръст, която бяхме измайсторили с неколцина другари. Шапката беше на главата му, на раменете си бе наметнал прокъсания сукнен плащ, чиито поли ножницата на шпагата повдигаше леко отзад. Широкополата шапка, гъстите мустаци и орловият нос правеха още по-слабо лицето му, което изглеждаше бледо, макар и обветрено от живота на открито. Истината е, че беше по-слаб от обичайното. Доброто здраве му беше изневерило за няколко дни, след като беше пил лоша вода — хлябът също беше мухлясал, а месото, когато го имаше, беше червясало. Лошата вода беше подпалила огън в тялото му и бе инфектирала кръвта му, карайки го да гори в страховита треска. При все това, капитанът не се показа привърженик на кръвопусканията, нито на очистителните. Те повече убиват, отколкото лекуват, казваше той. И сега идваше от лагера на лавкаджиите, където един познат, едновременно бръснар и аптекар, му беше приготвил някаква билкова отвара за сваляне на температурата.

— Писмо за мен?

— Така изглежда.

Оставих Хайме Кореас и другите, и излязох навън, като изтупвах пръстта от панталоните си. Намирахме се далеч от стените, в близост до дървената ограда, където се пазеха обозните коли и товарните добичета, и до някакви бараки, които се превръщаха в пивници, когато имаше вино, и във войнишки бардаци, с немкини, италианки, фламандки и испанки. Ние, носачите, имахме навика да мародерстваме тук наоколо с цялата вещина и хитрина, които бяха резултат на занаята и невръстните ни години. Гледахме да се изхраним що-годе добре. Рядко се случваше да се приберем от набезите си без две-три яйца, няколко ябълки, лоени свещи или каквато и да е полезна вещ, която можеше да се продаде или размени. С това си занимание подпомагах капитан Алатристе и другарите му. А когато ме споходеше късметът, се грижех и за собствените си нужди, което включваше и някое посещение заедно с Хайме Кореас в бараката на Мендоса. Там никой не беше оспорвал правото ми на влизане, от онзи разговор, който капитан Алатристе и валенсианецът Кандау проведоха преди време на брега на дигата. Капитанът, който беше наясно с нещата, ме беше сгълчал дискретно за това. Защото жените, съпровождащи войниците, казваше той, могат само да станат причина за гнойни мехури, зарази и кръстосване на шпаги. Истината е, че не зная какви са били отношенията му с тези създания в други времена, но мога да заявя, че във Фландрия никога не го видях да влиза в къща или палатка с окачен на входа лебед. Зная обаче, че няколко пъти, с разрешението на капитан Брагадо, беше отскачал до Оудкерк, където сега се развяваше бургундското знаме, за да посети онази фламандка, която споменах при друг случай. Говореше се, че последния път Алатристе разменил тежки думи със съпруга и се наложило да го изхвърли с ритници по задника в канала. Дори се наложило да прибегне до шпагата, когато неколцина бургундци понечили да му светят маслото. Оттогава не се беше връщал там.