Ян Гийу - Рицарят тамплиер - Пътят към Йерусалим

Беше спокойно време. Сигрид имаше все по-малко работа, повече не говореше за стопанството във Варнхем и не се занимаваше с делата на Арнес. Опитваше се да не мисли за неизбежното, за смъртта, която идваше еднакво при всички — и при крепостните, и при господарите. Сигрид можеше да взима участие във всяка една от петте ежедневни молитви. И колкото по-близо идваше раждането, толкова по-усърдно тя се молеше, винаги за едно и също: за своя живот и за този на детето си. Молеше светата Дева да я избави от тази болка, която бе изпитала предишния път.

Когато измиха пода, сложиха отвара на огъня и приготвиха ложето, Сигрид трябваше да легне на него. Родилните болки бяха толкова силни, че тя направо побеля и премаля, като се наложи да й помагат, за да стигне до ложето.

Магнус бе настоявал жена му да извика акушерки от Скара. Но Сигрид беше наясно, че крепостните, които раждаха по-често от свободните, са възможно най-добрите акушерки.

Когато отец Хенри влезе в кухнята, веднага разбра от каква помощ има нужда Сигрид.

— Поздравявам те, уважаема госпожо, защото разбирам, че сега ни очаква радост във Варнхем — произнесе той, гледайки я дружелюбно и спокойно.

— Или скръб, отче. Това няма да разберем до момента, в който всичко не приключи — простена Сигрид и погледът й беше изпълнен със страх.

Отец Хенри придърпа триного столче към ложето й, хвана ръката й и я погали.

— Ти си умна жена — каза той. — Единствена си сред миряните, която знаеш латински. Но ти разбираш и от много други неща. Кажи ми, защо с такъв страх очакваш раждането, при положение, че в този час вероятно още десетки хиляди жени по земята имат подобни болки. Защо ти трябва да се страхуваш повече от останалите?

— Добре говориш, отец Хенри — каза тя със слаб глас.

— Но от тези десетки хиляди жени половината могат да умрат, а аз да бъда сред тях.

— Тогава на мен ще ми бъде твърде сложно да разбера нашия Спасител — рече отец Хенри с усмивка, търсейки с погледа си нейния.

— Искам да се изповядам — прошепна Сигрид.

Отец Хенри отпрати крепостните, благослови Сигрид и й каза, че е готов да изслуша изповедта й.

— Прости ми, отче, съгреших — с мъка произнесе тя, а в очите й проблесна страх. — Мислите ми бяха безбожни. Подарих на теб и хората ти Варнхем не само заради това, че Светият Дух ми го нашепна, но и затова, че исках с това богоугодно дело да изпрося милост от светата Дева да ме закриля при раждането, макар и да знам: наше задължение е да населяваме земята.

— Наистина, дъще моя — прошепна той, накланяйки се към бузата на Сигрид и усещайки безумния й страх, — Божията милост не може да се купи с пари. Грешно е да купуваш и да продаваш онова, което може да даде единствено Бог. Но ти си търсила помощ и утешение. Това не е грях. Прощавам ти в името на Отца, Сина и Светия Дух.

Сигрид бе обсебена от болката си. Затова отец Хенри побърза да излезе и да каже на жените, очакващи го зад вратата, да влязат при господарката си. Те влетяха в кухнята като ято черни птици.

Сут се забави, внимателно се докосна до одеждите му и произнесе нещо, което отец Хенри първоначално не разбра, тъй като нито той знаеше народен език, нито пък тя владееше латински. Сут направи повторен опит, произнасяйки думите бавно и придружавайки ги с жестове. Тогава той разбра, че тя говори за отвара, каквато крепостните дават на тези, на които им предстои да бъда осакатени или кастрирани.

Проумявайки, той се вгледа в лицето на крепостната. На него му беше известно, че тя е кръстена. Знаеше и че Люсиен от Клерво също има в градината си билки със сънотворно действие, които намаляват болката. Но тук се таеше опасност — отварата, за която говореше крепостната, бе приготвена с помощта на магия и зли сили.

— Слушай, жено — рече той бавно и колкото се може по-ясно. — Ще отида да попитам един човек, на който са известни тези неща. Ако се върна, тогава й дай билката. Ако не се върна — не й я давай. Закълни се пред Бога, че ще ми се подчиниш!

Сут смирено се закле и отец Хенри побърза да отиде при брат Люсиен, а след това да събере останалите братя на молитва за здравето на благодетелката им.

Брат Люсиен му каза, че подобна отвара би могла да увреди детето. Може да се даде на родилката едва след раждането.

Отец Хенри кимна и бързо събра братята за молитвата.

Сигрид силно крещеше от болка, после загуби съзнание. Трябваше да се направи нещо.

Когато сумракът премина в нощ и дроздовете замлъкнаха, Сут взе със себе си още една жена и двете отидоха в кошарата на животните. Хванаха един млад овен, вързаха го за задния крак и го провесиха на един от клоновете на огромните дъбове. Овенът увисна във въздуха, а те му прерязаха гърлото. Двете свалиха дрехите си и застанаха голи под кръвта, която шуртеше. Обляха с нея гърдите и косите си, молейки се на богинята Фрея.