Шарлот Бронте - Шърли

Тази висока дама с меланхоличен вид гордо прекрачи прага и се впусна в обширна и не съвсем неискрена изповед относно набожността си, като засвидетелствува и особеното си благоразположение към духовенството. След нея се носеха дъщерите й — внушително трио от доста поотраснали и в известен смисъл привлекателни госпожици.

У английските провинциални дами има една особеност, която трябва да се вземе под внимание. Независимо дали са стари или млади, красиви или невзрачни, тихи или жизнени, те всички (или почти всички) притежават едно изражение, което са щамповали на лицата си и което сякаш казва: „Зная, при това не се хваля, но зная, че съм образец на онова, което е благопристойно. Затова нека всеки, който общува с мен или с когото общувам аз, да си отваря очите на четири, защото именно там, където другите се различават от мен — било в облеклото, обноските, мненията, принципите или постъпките, — се крие и тяхната грешка.“

Мисис Сайкс и дъщерите й недвусмислено илюстрираха правдивостта на това наблюдение. Мис Мери — девойка с приятна външност, благоприлично поведение и, общо взето, приветлив нрав — носеше самодоволството си с известно достолепие, но без да прекрачва границите на приемливостта. Мис Хариет, красавица, носеше своето с по-голяма доза високомерие — изглеждаше надменна и хладна. Мис Хана, която бе самонадеяна, енергична и малко нахална, размахваше високомерието си съвсем преднамерено и открито. А майката проявяваше своето с авторитета, подобаващ на възрастта и на религиозната й репутация.

Самото посрещане мина криво-ляво. Каролайн „се радваше да ги види“ (чиста лъжа), надяваше се, че са добре, надяваше се, че кашлицата на мисис Сайкс върви към подобрение (мисис Сайкс кашляше от двадесет години насам), надяваше се, че и младите дами са оставили сестрите си у дома в добро настроение. По време на тези любезности дъщерите Сайкс заеха три стола срещу табуретката за пиано, където Каролайн несъзнателно бе потърсила убежище, колебаейки се няколко секунди между нея и едно голямо кресло, към което — бе се досетила тя най-сетне — трябваше да насочи мисис Сайкс; но пък тази дама й спести притеснението, като сама се настани в него. Госпожиците Сайкс отвърнаха на Каролайн с поклон, сторен едновременно и от трите, който бе колкото величествен, толкова и ужасен. Последва пауза — поклонът бе от онези, които осигуряваха тишина за следващите пет минути, както и стана. След това мисис Сайкс се осведоми за мистър Хелстоун — дали не е имал някой нов ревматичен пристъп и дали изнасянето на две проповеди в един неделен ден не го уморява, както и дали е още в състояние да отслужва пълна служба. След като получиха уверения, че той е в състояние да върши това, тя и дъщерите й хорово изразиха мнението, че мистър Хелстоун е „учудващо издръжлив за годините си човек“

Възцари се пауза номер две.

Мис Мери, на свой ред насъбрала енергия, попита дали Каролайн е присъствувала на сбирката на Библейското дружество, състояла се в Нанъли миналия четвъртък вечерта. Отрицателният отговор, който Каролайн, принудена да каже истината, се почувствува длъжна да даде (миналия четвъртък тя си бе вкъщи и чете роман, даден й от Робърт), изтръгна едновременно по едно изненадано „ах!“ от устните на четирите дами.

— Ние бяхме там — заяви мис Мери, — мама и всички ние. Дори успяхме да убедим и татко да дойде, Хана много настояваше за това. Той обаче заспа, докато говореше мистър Лангвайлиг 68 68 Лангвайлиг — скучен (от нем. langweilig). — Б.пр. , немският свещеник от Мора; едва не потънах в земята от срам, така му клюмаше главата.

— Там бе и доктор Бродбент — извика Хана. — Такъв прекрасен оратор! Човек никога не би очаквал това от него, тъй като видът му е съвсем недодялан.

— Но пък е толкова мил — прекъсна я Мери.

— И толкова добър, толкова способен — допълни майка им.

— Само дето прилича на касапин — намеси се хубавата и горда Хариет. — Просто не смеех да го погледна слушах го със затворени очи.

Мис Хелстоун осъзна своята неосведоменост и некомпетентност. Тъй като не бе виждала доктор Бродбент не беше в състояние да изрази мнение по въпроса. Настъпи пауза номер три. Докато траеше тя, дълбоко в сърцето си Каролайн почувствува каква мечтателна глупачка бе, колко безполезен беше животът й и колко неспособна бе да общува по обикновен начин с обикновения свят. Даде си сметка до каква огромна степен бе привързана към бялата къщичка в клисурата, как нейният свят започваше и завършваше с един от обитателите на този дом — разбираше, че това не може да продължи вечно, че някой ден ще бъде принудена да промени нещо. Не би могло да се каже, че имаше желание да подражава на дамите, които се намираха пред нея — по-скоро желаеше да се извиси над сегашното си състояние, за да не изпитва такава боязън от самочувствието им.