Шарлот Бронте - Шърли

Единственото средство, което й дойде наум, за да съживи гаснещия разговор, беше да ги попита ще останат ли за чай. Изричането на подобна любезност бе извършено с цената на жестока вътрешна борба. Мисис Сайкс тъкмо бе започнала да казва:

— Много сме ви благодарни, но… — когато Фани се появи още веднъж на вратата.

— Господата ще останат за вечеря, мадам — предаде тя съобщението на мистър Хелстоун.

— Кои господа са у вас? — попита на свой ред мисис Сайкс?

Имената им бяха споменати. Майката и дъщерите размениха погледи — за тях куратите не бяха това, което бяха за Каролайн. Мистър Суийтинг се радваше на доста топъл прием сред тях. Дори и мистър Малоун се ползуваше донякъде с благоразположението им, тъй като бе представител на духовенството.

— Всъщност, тъй като вече имате гости, струва ми се, че ще приемем поканата ви — отбеляза мисис Сайкс. — Ще бъдем една много приятна малка компания, винаги е удоволствие се срещам с духовници.

Сега вече Каролайн трябваше да ги заведе на горния етаж, да им помогне да свалят шаловете си, да пригладят прическите си и да приведат в ред тоалетите си, след това отново да ги въведе в гостната и да им раздаде книги с гравюри или разни неща, купувани от еврейската кошница — тя бе задължена да бъде купувач, въпреки че бе много нередовна дарителка. Само ако разполагаше с пари, когато кошницата дойдеше до дома на чичо й — ах, този кошмар! — тя по-скоро би изкупила всички предмети от нея, отколкото да дари един-единствен игленик.

Може би мимоходом трябва да се обясни за просветление на онези, които не са запознати с тайните на „еврейската кошница“ (или още „мисионерската кошница“), че тези предмети са съкровищници, изплетени от върбови клони, с вместимостта на обемист домашен кош за дрехи, чието предназначение е да разхождат от къща в къща една чудовищна сбирка от игленици, поставки за карти, чантички за шивашки прннадлежности, детски дрешки и прочие, и прочие, изготвяни с желание или неохотно от ръцете на дамите християнки в енорията и продавани насила на господата варвари от същата енория на баснословни цени. Постъпленията от подобни насилствени продажби се използуват за покръстване на евреите, за издирване на изчезналите десет колена израилеви, упоменати в Библията, или за спасението на интригуващото цветнокожо население по света. По установен ред всяка дарителка задържа у себе си кошницата в продължение на един месец, за да ушие нещо за нея и да прилъже със съдържанието й все по-малобройната мъжка клиентела. Идването на нечий ред носи много вълнуващи мигове — на някои будни жени с търговски дух това им допада и те изпитват неимоверно удоволствие да правят така, че изготвените от тях с помощта на ръчни предачни машини предмети, които иначе са съвсем безполезни, да носят печалба четири или пет пъти по-голяма, отколкото всъщност струват. Други пък, по-мекосърдечни, не са съгласни с тази практика и биха искали да видят сатаната на прага си някоя сутрин, отколкото призрачната кошница, доставена с „поздрави от мисис Роуз и моля, госпожо, тя казва, че сега е ваш ред“.

След като изпълни задълженията си на домакиня с повече притеснение, отколкото приветливост, мис Хелстоун отиде до кухнята, за да се посъветва тайно с Фани и Елайза относно чая.

— Ама че са много! — възкликна готвачката Елайза. — Днес не съм пекла, защото мислех, че хлябът ще стигне за сутринта, а сега няма начин да стигне.

— А някакви сладки? — попита младата господарка?

— Само три и един хляб. Защо тези изтънчени дами и господа не си седят по къщите, докато не ги поканят? Освен това искам да довърша и шапката си (имаше предвид бонето си).

— В такъв случай — започна Каролайн, у която критичността на положението сякаш вля допълнителна енергия. — Фани трябва да изтича до Брайърфийлд, за да купи малко кифлички и бисквити. Не се ядосвай, Елайза, нищо не можем да направим сега.

— А кои прибори за чай ще трябват?

— О, предполагам, че най-хубавите. Ще извадя сребърния сервиз. — С тези думи Каролайн изтича нагоре към килера със сервизите и веднага се върна с един чайник, каничка за сметана и захарница.

— Ще трябва ли съдът за запарката?

— Да. Приготви го колкото се може по-бързо, защото колкото по-скоро изпият чая, толкова по-скоро ще си заминат — поне така се надявам. Ех! Как ми се иска да са си заминали вече — въздъхна Каролайн на път за гостната.

„И все пак — помисли си тя, като се спря пред вратата, преди да я отвори, — ако Робърт пристигне в този момент, как всичко ще стане по-весело и приятно! Колко лека би станала задачата да забавлявам тези хора, ако той бе тук! Щеше да е интересно да го чуе човек как разговаря (макар че той никога не приказва много в компания), щеше да е интересно и да се води разговор в негово присъствие. Никак не ми се иска да слушам, когото и да е от тях, нито пък да им говоря. Какво дърдорене ще падне, когато влязат куратите и как ще ми втръсне да ги слушам! Но предполагам, че аз съм една егоистична глупачка — тези хора са почитани и с положение; без съмнение трябва да се гордея с присъствието им. Не искам да кажа, че са дотолкова добри, колкото съм аз — далеч съм от тази мисъл, — но те просто са по-различни от мен.“