Шарлот Бронте - Шърли

Тя отново се зае с разчесването на косите си, дълги като на русалка. Извърна глава, за да ги подреди, и съзря собственото си лице и фигура в стъклото на прозореца. Подобни отражения действуват отрезвяващо на лишените от красота — собствените им очи не са възхитени от това, което виждат. В такива моменти те се убеждават, че и очите на другите няма да открият у тях никакво обаяние. Но надарените с красота, естествено, трябва да си правят други заключения — образът е очарователен и следователно той трябва да очарова. Каролайн видя фигура и глава, които, ако можеха да се запечатат на стъклото в тази поза и с това изражение, щяха да представляват прекрасна гледка; не й оставаше нищо друго, освен да почерпи от тази случка потвърждение на собствените си надежди. След това, изпълнена е радост, тя потърси уюта на леглото си.

Радост я изпълваше и когато се пробуди на следния ден. А щом влезе в стаята, където чичо й закусваше, и с блага бодрост му пожела добро утро, дори този дребен човечец, излят сякаш от бронз, за миг си помисли, че племенницата му започва да става очарователна девойка. Обикновено с него тя бе кротка и свенлива, послушна, но не и общителна. Тази сутрин обаче Каролайн имаше да казва много неща. Двамата можеха да разговарят само на някои по-безобидни теми, тъй като с една жена — или по-точно с едно момиче мистър Хелстоун не би разговарял за сериозни неща. Бе се разходила рано из градината и му разказа за цветята, наболи там; поиска да се осведоми кога ще дойде градинарят, за да подреже лехите; съобщи му, че няколко скорци са започнали да вият гнезда в църковната камбанария (църквата на Брайърфийлд бе близо до дома на пастора) — опасяваше се дали камбанният звън няма да ги подплаши.

Мистър Хелстоун изказа мнението, че „те са като всички глупаци, които току-що са се събрали за съвместен живот — не обръщат внимание на неудобствата в началото“. Каролайн, вероятно насъбрала повечко кураж поради моментното си добро разположение на духа, си позволи на това място да отправи такава забележка по отношение на изказаното от високоуважавания й роднина мнение, каквато не си бе позволявала никога преди.

— Чичо — каза тя, — винаги когато говорите за брака, изразявате презрение към него. Мислите ли, че хората не трябва да се женят?

— Най-мъдрият избор е да не се задомяваш, това важи особено за жените.

— Всички бракове ли са нещастни?

— Милиони бракове са нещастни — ако всеки признаеше истината, тогава може би всички щяха да се окажат такива, в по-голяма или по-малка степен.

— Вие винаги ставате раздразнителен, когато ви канят да бракосъчетаете някоя двойка. Защо?

— Защото не обичам да ставам съучастник в извършването на една пълна глупост.

Мистър Хелстоун говореше с такава готовност, сякаш изпитваше особено задоволство, че има възможността да изкаже мнението си по този въпрос пред своята племенница. Набрала смелост от обстоятелството, че досегашните й въпроси бяха отминати безнаказано, тя направи още една крачка.

— Но защо да е пълна глупост? Ако двама души се харесват, защо да не приемат да живеят заедно?

— Отегчават се един от друг, омръзват си само за един месец. Другият до теб в ярема не е другар — той или тя са събрат по страдание.

Следващата забележка на Каролайн в никакъв случай не бе вдъхновена от наивна простота; тя бе породена от чувството на негодувание спрямо подобни мнения и на неодобрение спрямо техния поддръжник.

— Човек би си помислил, че вие никога не сте били женен, чичо. Човек би ви взел за стар ерген.

— На практика аз съм такъв.

— Но вие сте били женен. Защо сте изневерили на себе си и сте се оженили?

— Всеки човек извършва по някоя и друга глупост в живота си.

— Значи вие сте били отегчен от леля ми, тя е била отегчена от вас — и двамата сте били нещастни заедно?

Мистър Хелстоун сви скептично устни, сбърчи чело и издаде нечленоразделно сумтене.

— Тя ли не ви подхождаше? Не беше ли с добър нрав? Вие ли не успяхте да свикнете с нея? Не изпитахте ли мъка, когато тя почина?

— Каролайн — каза мистър Хелстоун, като бавно спусна ръката си на няколко сантиметра от повърхността на масата и изведнъж я стовари върху масата, — трябва да разбереш едно: да се бърка общото с частното, е проява на недорасъл ум и детинщина. Всеки случай си има както правилото, така и изключението. Въпросите ти са глупави и детински. Удари звънеца, ако си закусила.

— Закуската бе раздигната, а след нея чичото и племенницата обикновено се разделяха, за да се срещнат чак на обед. Но днес племенницата, вместо да напусне стаята, отиде до прозореца и седна край него. Мистър Хелстоун се огледа неспокойно два-три пъти, като че ли с това показа желанието си тя да излезе, но племенницата му бе отправила поглед навън и сякаш го бе забравила. Така че той продължи с прегледа на сутрешния вестник, който се бе случил особено безинтересен, тъй като имаше ново развитие на действията в Испания и няколко колони бяха изцяло заети с дългите дописки на генерал Уелингтън. Междувременно чичото съвсем не подозираше какви мисли витаят в ума на племенницата му — мисли, пробудени от разговора през последния половин час, но не и породени от него. В момента те бяха разбъркани като разсърдени в кошер пчели, които още преди години си бяха направили клетки в съзнанието й.