Шарлот Бронте - Шърли

През по-голямата част на зимната нощ докторът и неговата свита се занимаваха с Мур. Там, до леглото му, затворени сами с него в стаята, те се трудеха и сражаваха над изтощеното тяло. Тримата бяха от едната му страна, а от другата бе Смъртта. Борбата бе жестока и продължи до пукването на зората, когато съотношението между двете воюващи сили бе толкова изравнено, че и двете можеха да претендират за победа.

Призори Грейвс и Мактърк младши бяха оставени да се грижат за пациента, докато Мактърк старши замина да търси подкрепления, които откри в лицето на мисис Хорсфол, най-добрата негова болногледачка. Той предостави Мур на грижите на тази жена, като й даде най-строги наставления относно отговорността, която плещите й трябваше да поемат. Тя прие тези наставления с каменно лице, точно както прие и креслото до главата на болния. От този момент започна нейното царуване.

Мисис Хорсфол притежаваше една добродетел — нарежданията, които получаваше от Мактърк, тя изпълняваше до последната подробност. Десетте божи заповеди не изискваха толкова безпрекословно подчинение, колкото повелите на нейния кумир. Във всяко друго отношение тя не бе жена, а истински дракон. Хортенз Мур бледнееше пред нея, а мисис Йорк се отдръпна съкрушена — при това тези жени бяха личности с достойнство в собствените си очи и с доста масивни телосложения в очите на другите. Напълно смутени от широчината, височината, костната система и мускулатурата на мисис Хорсфол, те се оттеглиха в задната част на къщата. А тя се настаняваше на горния етаж, когато пожелаеше, или пък долу, ако така предпочиташе в момента. Три пъти дневно надигаше чашка и четири пъти палеше лулата си.

Що се отнася до Мур, вече никой не смееше да се поинтересува за състоянието му сега — мисис Хорсфол бе неговата бавачка. Тя бе тази, която трябваше да се грижи за него и според общото предположение правеше това както само тя си знаеше.

Мактърк идваше да вижда Мур всяка сутрин и всяка вечер — неговият случай, усложнен по този начин от една нова злополука, се бе превърнал в случай от значителен интерес в очите на лекаря. Той възприемаше пациента си като някакъв повреден часовников механизъм и за него бе въпрос на чест да го накара да заработи. Грейвс и Мактърк младши — единствените други посетители при болния — го гледаха така, както бяха свикнали да гледат поредния обитател в помещението за дисекция в болницата на Стилброу.

Робърт Мур се бе подредил добре — измъчван от болки, в опасност, обзет от твърде голяма слабост, да се движи, и останал почти без сили, за да говори, поверен в ръцете на една жена гигант и разтушаван единствено от компанията на тримата лекари — такава бе съдбата му през смаляващите се дни и нарастващите нощи на мрачния ноември.

В началото на своето пленничество Мур се бе опитал да окаже слаба съпротива на мисис Хорсфол — той ненавиждаше гледката на огромното й тяло потръпваше от допира на грубите и ръце, но тя веднага го приучи на послушание. Съвсем не се стресна от почти двуметровото му тяло, от мъжките му мишци и жили — обръщаше го в леглото така, както някоя друга жена би обръщала пеленаче в люлката. Когато той се държеше послушно, тя го наричаше „миличък“ и „добричкият ми“, а когато се държеше зле, понякога го раздрусваше. Ако понечеше да проговори в присъствието на Мактърк, тя вдигаше ръка и му викаше „шшт!“ също както бавачките усмиряват непослушните деца. „Поне да не пушеше и да не пиеше джин“ — мислеше си той. Ала тя правеше и двете. Веднъж, в нейно отсъствие, той подхвърли на Мактърк, че тази жена „си попийва“.

— Ха, драги ми господине! Че всички го правят — бе отговорът, който Мур получи за усилията си. — Но Хорсфол има това добро качество — добави лекарят, — че пияна или трезва, тя никога не забравя да ми се подчинява.

Най-сетне късната есен отмина. Мъглите и дъждовете и отнесоха далеч от Англия своята печал и своите сълзи. Ветровете й отлетяха, за да въздишат по други краища на света. След ноември настана дълбока зима, а тя доведе със себе си ведрина, спокойствие и скреж.

Един безбурен ден бе преминал в кристална вечер — светът бе потънал в сиянието на Северния полюс: всички негови светлини и нюанси изглеждаха като „reflets“ 169 169 Ако ми предложиш някоя равностойна английска дума, читателю, тогава съм готова на драго сърце да се откажа от френската дума. Във всеки случай нашето „Reflections“ не е подходящо — Б.а. Reflets (фр.) — отблясъци; reflections (англ.) — отражения. — Б.пр. на бели, виолетови и бледозелени скъпоценни камъни. Хълмовете бяха люляково сини, заревото на залязващото слънце беше обагрено в лилаво, а лазурът на небето бе от ледено сребро. Когато изгряха звездите, те бяха от бял кристал, а не от злато; сиви, ясносини и бледо смарагдови оттенъци оцветяваха целия пейзаж.