Шарлот Бронте - Шърли

Озовали се сами в гостната, двамата се отпуснаха в разположените едно срещу друго кресла.

— Бях в имението Де Уолдън — каза мистър Симпсън.

Последва пауза. Погледът на мис Кийлдар бе забит в зелените и бели шарки на прекрасния килим. Тези думи не изискваха отговор и тя не ги удостои с такъв.

— Научих — продължи бавно той, — научих едно обстоятелство, което много ме изненадва.

Подпряла бузата си с показалец, тя чакаше да чуе кое бе това обстоятелство.

— Изглежда, имението Прайъри е затворено, а семейство Нанъли се е завърнало у дома си в… шир. Изглежда, баронетът… баронетът… изглежда, самият сър Филип е придружил майка си и сестрите си.

— Нима! — каза Шърли.

— Мога ли да узная дали и вие споделяте изумлението, с което аз приех тази новина?

— Не, сър.

— А новина ли е това за вас?

— Да, сър.

— Аз… аз… — продължи мистър Симпсън, като започна да се върти неспокойно в креслото, и изоставяйки досегашния си кратък и доста ясен начин на изразяване, се върна към своя обичаен многословен, объркан и дразнещ стил. — Аз искам да получа пълно обяснение. Няма да позволя да се подиграват с мен. Аз… аз ще настоявам да бъда изслушан и да бъдат изпълнени наставленията ми. Въпросите ми трябва да получат отговор. Искам ясни и задоволителни отговори. Няма да се оставя да бъда мамен. (Тишина) Това е нещо неразбираемо и странно, нещо съвсем непонятно, абсолютно необяснимо! Мислех си, че всичко е наред, не можех да допусна друго, а ето че те са си заминали!

— Предполагам, сър, че никой не би могъл да им попречи да го сторят.

— Сър Филип си е заминал! (Натъртено.)

Шърли повдигна вежди.

— На добър час! — каза тя.

— Тая няма да я бъде! Това трябва да се промени, мила госпожице.

Той издърпа креслото си напред, а след това го избута назад. Изглеждаше страшно разярен и също толкова безпомощен.

— Хайде, хайде, чичо — започна да го увещава Шърли, — не се притеснявайте и не се гневете, иначе нищо няма да излезе от целия ни разговор. Попитайте ме за това, което искате да узнаете — желанието ми да се изяснят нещата е толкова голямо, колкото е и вашето. Обещавам да ви кажа истината.

— Искам, изисквам от вас да ми кажете, мис Кийлдар, дали сър Филип ви е направил предложение!

— Да.

— Това ли е истината?

— Да, това е самата истина. А сега продължете и смятайте, че съм отговорила напълно искрено на въпроса ви.

— Той ви направи предложение онази вечер, когато бяхме в Прайъри?

— Достатъчно е да кажем, че го е направил. Продължавайте.

— Направи ви предложението в нишата в стаята, която преди е била картинна галерия, а сър Монктън я е превърнал в салон?

Не последва никакъв отговор.

— Тогава и двамата разглеждахте някакъв шкаф — видях всичко. Прозорливостта не ми изневери, тя никога не ми е изневерявала. А след това получихте писмо от сър Филип. Какво пишеше в него? Какво бе естеството на съдържанието му?

— Това е без значение.

— По такъв начин ли възнамерявате да ми отговаряте, госпожице?

Шърли потропваше нервно с крак по килима.

— Седите си мълчалива и навъсена — вие ми обещахте да кажете истината!

— Сър, всичко, което казах дотук, е самата истина. А сега продължете.

— Искам да видя писмото.

— Невъзможно.

— Трябва да го видя и ще го направя госпожице. Аз съм ваш настойник.

— След като престанах да бъда повереница, аз нямам и настойник.

— Неблагодарно същество! Отгледал съм я като своя собствена дъщеря…

— Още веднъж ви моля, чичо, да имате добрината да се придържате към същността на въпроса. Нека запазим самообладание. Самата аз не желая да се горещя, но вие много добре знаете, че накарат ли ме веднъж да премина известна граница, вече не внимавам какво говоря и трудно мога да бъда спряна. Питахте ме дали сър Филип ми е направил предложение и аз отговорих на този въпрос. Какво още ви интересува?

— Бих желал да зная дали сте приели това предложение, или сте го отхвърлили — и ще го узная на всяка цена.

— Но разбира се, че трябва да го узнаете. Отхвърлих го.

— Отхвърлихте го! Вие… вие, Шърли Кийлдар сте отхвърлили предложението на сър Филип Нанъли?

— Да, отхвърлих го.

Клетият човек скочи от креслото си и отначало втурна в галоп, а сетне започна да обикаля стаята в тръс.

— Това е! Това е! Това е!

— Съвсем искрено съжалявам, чичо, че сте така разочарован.

Кротостта и разкаянието съвсем не оказват благотворно влияние върху някои хора. Вместо да ги умилостивят и да спечелят благоразположението им, те само ги правят по-дръзки и по-коравосърдечни — в числото на тези хора попадаше и мистър Симпсън.