Шарлот Бронте - Шърли

Две или три неща принудиха баронета да се реши на тази стъпка. Той бе забелязал, че напоследък мис Кийлдар е замислена и с недобро здраве. Тези две особености у нея силно повлияха на неговата слабост или по-точно казано, на поетическата му склонност — в ума спонтанно започна да назрява един сонет. И докато сонетът се излюпваше в съзнанието му, една от сестрите му убеди избраницата на неговото сърце да седне на пианото и да изпее една балада — творение на сър Филип. Тя бе най-непретенциозната и най-непревзетата — в сравнение с всички останали бе най-успешният от многобройните му опити.

Случи се така, че само миг преди това Шърли бе гледала през прозореца надолу към парка и бе зърнала осветената от лунните лъчи бурна нощ, която вероятно и le Professeur 158 158 Учител (фр.) — Б.пр. Луис съзерцаваше в същия този момент през прозореца на дъбовата й гостна. Тя бе видяла как самотните дървета в околността — масивни, здрави и разклонени дъбове и извисени дръзки букове — се бореха със стихията. Ухото й бе доловило силния тътен на гората в ниското. Луната и бързият бяг на облаците, отразени в очите й, които се движеха дори още по-бързо от тях я заслепяваха — тя остави зад себе си гледката и звуците развълнувана, макар и не опиянена, възбудена, макар и не въодушевена.

Шърли изпълни молбата и запя. В баладата се говореше само за любов — вярна любов, която за нищо на света не би изоставила своя избраник, любов, на която нещастието дава сила, а бедността — издръжливост. Думите бяха написани за една прекрасна стара мелодия и сами по себе си бяха прости и хубави. Може би когато се четяха, те се нуждаеха от повече сила, но когато се пееха, и то добре, не им липсваше нищо. Шърли ги изпя добре — тя вдъхна нежност на чувството, плам на страстта. Тази вечер гласът й бе чудесен, изразителността му — драматична. Тя развълнува всички и очарова едного.

След като стана от пианото, Шърли се приближи до камината и седна на нещо средно между табуретка и възглавница. Около нея бяха дамите и те я посрещнаха с мълчание. Двете мис Симпсън и няколкото мис Нанъли я гледаха така, както кротките домашни пернати биха гледали някоя бяла чапла, ибис или друга чудата птица. Какво я бе накарало да пее така? Самите те например никога не пееха по този начин. Нима бе благоприлично да се пее тъй изразително, тъй неповторимо — съвсем не както подобава на едно момиче от ученическата скамейка? Решително не — това бе необичайно, то бе непривично. А онова, което е необичайно, е, разбира се, неправилно; онова, което е непривично, трябва да е и неприлично. Шърли бе единодушно осъдена.

Освен това старата лейди Нанъли я наблюдаваше с хладен поглед от голямото си кресло до камината, а очите й казваха: „Тази жена не е замесена от моето тесто, нито пък от това на дъщерите ми — не желая тя де съпруга на сина ми.“

Синът й уловил нейния поглед, прочете посланието му. Той се уплаши — бе се появила опасност да изгуби това, което бе искал толкова много да спечели. Трябваше да действува незабавно.

Стаята, в която се намираха, някога била картинна галерия. Бащата на сър Филип, сър Монктън, я бе превърнал в салон, но все още се долавяха предишната й мрачност и усамотеност. Една дълбока ниша с прозорец — ниша, в която имаше канапе, маса и неголям шкаф — образуваше малка стаичка в самата стая. Двама души, застанали там, можеха да разговарят и ако диалогът им не бе особено дълъг или пък воден на висок глас, те нямаше да бъдат чути.

Сър Филип предума две от сестрите си да се нагърбят с непосилната за тях задача да изпълнят един дует. Той намери занимание и за двете мис Симпсън, а по-възрастните дами бяха потънали в разговор помежду си. Със задоволство забеляза, че междувременно Шърли бе станала, за да разгледа картините. Знаеше някаква история за една от съпругите на прадедите си, с тъмна красота изглеждаше като тази на цвете от юга — сър Филип се присъедини към Шърли и започна да й я разказва.

В шкафа, който украсяваше нишата, се намираха неща, принадлежали някога на въпросната дама. И докато двете мис Нанъли в опиянение деряха гърла и издаваха звуци, напълно лишени от изразителност и оригиналност, съвършено обикновени и абсолютно безсмислени, Шърли се наведе да разгледа молитвеника и броеницата, поставени на една от полиците, а заедно с нея се наведе и сър Филип, който й прошепна набързо няколко изречения. Отначало мис Кийлдар остана тъй неподвижна, че човек можеше да се запита дали този шепот не я бе омагьосал в статуя, ала след малко тя вдигна очи и отговори нещо. После двамата се разделиха. Мис Кийлдар се върна до камината и отново седна на мястото си; баронетът я изпроводи с втренчен поглед, а след това отиде и застана зад сестрите си. Мистър Симпсън единствен бе забелязал разигралата се пантомима.