Шарлот Бронте - Шърли

— Или ще ми кажете, или…

— Слушайте тогава — това е Артър Уелзли, лорд Уелингтън.

В гнева си мистър Симпсън скочи, изхвърча от стаята, но тутакси влетя обратно, захлопна вратата и отново се тръшна на старото си място.

— Госпожице, кажете ми следното — позволяват ли ви вашите принципи да се омъжите за човек без пари, за човек, който стои по-ниско от вас.

— Никога за човек, който стои по-ниско от мен.

Гласът на мистър Симпсън стана още по-креслив.

— А можете ли, мис Кийлдар, да се омъжите за някой бедняк?

— С какво право ми задавате този въпрос, мистър Симпсън?

— Настоявам за отговор.

— Няма да го получите, ако настоявате по този начин.

— Няма да позволя компромис с порядъчността на моето семейство.

— Чудесно решение, придържайте се към него.

— Госпожице, вие сте тази, която трябва да се придържа към него.

— Невъзможно, сър, тъй като аз не съм част от вашето семейство.

— Отричате се от нас, така ли?

— Ненавиждам вашия деспотизъм.

— За кого ще се омъжите, мис Кийлдар?

— Във всеки случай не за мистър Сам Уин, защото го презирам; не и за сър Филип Нанъли, защото мога само да го уважавам.

— Кого още имате предвид?

— Четирима отхвърлени кандидати…

— Подобна опърничавост може да се обясни единствено с нечие непристойно влияние.

— Какво искате да кажете? Има изрази, които са в състояние да накарат кръвта ми да кипне. Непристойно влияние! Какви са тези бабешки брътвежи?

— А вие млада дама ли сте?

— Аз съм нещо хиляди пъти по-добро от това. Аз съм почтена жена и искам да се отнасят с мен като с такава.

— Знаете ли (тези думи бяха изречени със страховита сериозност и придружени от тайнствено навеждане напред), знаете ли, че цялата околност гъмжи от слухове, засягащи вас и онзи ваш банкрутирал наемател — чужденеца Мур?

— Така ли?

— Така. Името ви е на устата на всеки.

— То прави чест на устните, които го произнасят, а се моля на бога да има и пречистващо въздействие върху тях.

— Това ли е човекът, който притежава власт над вас?

— Много по-голяма власт от онези, чиято кауза защитавахте допреди малко.

— За него ли ще се омъжите?

— Той е привлекателен, мъжествен и властен.

— Заявявате го в лицето ми. Този фламандски мошеник! Този долен търгаш!

— Той е надарен, смел и решителен. Има чело на принц и осанка на владетел.

— Тя се гордее с това! Не крие нищо! Никакъв срам, никакъв страх!

— Когато споменаваме името Мур, трябва да забравим срама и да прогоним страха — това семейство познава само честта и смелостта.

— Тя е полудяла.

— Подигравахте се с мен, докато кръвта ми се разбунтува. Тормозехте ме и вече започвам отново да се ядосвам.

— Този Мур е брат на възпитателя на моя син. Нима ще позволите на този слуга да ви нарича „снаха“?

Очите на Шърли, които тя бе приковала в събеседника си, блестяха ярки и големи.

— Не, не. Това няма да стане, дори да ми предлагат половин Англия или сто години живот.

— Не можете да отделите съпруга от семейството му.

— Тогава какво?

— Ще бъдете снаха на Луис Мур.

— Мистър Симпсън… прилошава ми от нелепите ви приказки и повече няма да търпя това. Мислите ви не са мои мисли, вашите цели не са мои цели и боговете ви не са мои богове. Ние с вас не гледаме на нещата под един и същ ъгъл, не ги мерим с една и съща мярка и едва ли говорим на един и същ език. Да се разделим. Не — продължи развълнувано тя, — не защото ви мразя. Вие не сте лош човек и навярно намеренията ви, от ваша гледна точка, са добри. Но ние не си подхождаме — винаги се разминаваме. Вие ме дразните с дребнавото си натрапничество, с жалката си тирания, изкарвате ме от търпение, принуждавате ме да избухвам и непрестанно предизвиквате гнева ми. Що се отнася до нищожните ви схващания, тесногръдите ви принципи, дребнавите ви предразсъдъци, забрани, догми — направете от тях един вързоп, мистър Симпсън и ги принесете в жертва на божеството, на което се кланяте. Аз нямам нужда от тях — да върви по дяволите цялата тази дружина! Аз живея с друга вяра, с друга светлина и надежда.

— Друга вяра! Сигурно е станала неверница!

— Неверница според вашата религия, атеистка според вашия бог.

— Атеистка!

— Вашият бог, сър, е светът. В моите очи вие също сте ако не неверник, то поне идолопоклонник. Убедена съм, че несъзнателно се кланяте на вашето божество — изглеждате ми прекалено суеверен за всичко. Вашето божество, сър, вашият велик Ваал 165 165 Ваал (библ.) — върховното мъжко божество на финикийците и ханаанците. — Б.пр. , вашият Дагон 166 166 Дагон (библ.) — Богът на филистимците — Б.пр. с рибята си опашка се надига пред мен подобно на демон. Вие и такива като вас сте го възкачили на трон, окичили сте главата му с корона и сте му връчили скиптър. Вижте само как ужасно царува той! Вижте го погълнат от заниманието, което най-много му допада да жени хората. Той свързва млади със стари, силни със слабоумни. Протяга жестоката си ръка като Мезенций 167 167 Герой от „Енеида“ на Вергилий, отличаващ се с жестокия си нрав. — Б.пр. и оковава мъртвите ведно с живите. В неговото царство се шири омраза — прикрита омраза; властвува погнуса — безмълвна погнуса; господствува предателство — семейно предателство; има порок — дълбок ужасяващ порок, скрит под брачната клетва. В неговата страна децата растат без обич сред родители, които никога не са се обичали; пеленачетата са закърмяни с измама от самото им раждане и отглеждани в атмосфера, разяждана от лъжи. Вашият бог властвува над кралското брачно ложе — погледнете кралските ни династии! Божеството ви е божество на чуждестранни аристократи — вгледайте се отблизо в синята кръв на Испания! Вашият бог е френският Хименей 168 168 Хименей (мит.) бог на женитбата у древните гърци. — Б.пр. — какво представлява френският семеен живот? Всичко, което заобикаля вашия идол, загива начаса, всичко се разпада и умира под неговия скиптър. Вашето божество е предрешената Смърт.