Шарлот Бронте - Шърли

— Нито титлата му, нито богатството, потеклото или пък поезията му са в състояние да му придадат силата, която описвам. Тези качества са доста леки, липсва им тежест. Малко повече здрав, солиден и практичен ум би бил много по-полезен за мен.

— Вие и Хенри сте луди за поезия. Като малка цялата пламвахте, щом само се заговореше на тази тема.

— О, чичо! Нима има нещо истински ценно в нашия свят или нещо прекрасно в бъдещия, което да не е поезия!

— Но тогава се омъжете за поет, за бога!

— Само ми го покажете и ще го направя.

— Сър Филип.

— В никакъв случай. Та вие сте почти толкова поет, колкото и той.

— Госпожице, отдалечавате се от въпроса.

— Наистина, чичо, това и исках да направя, а ще съм много радостна, ако мога да отведа и вас със себе си. Нека да не се ядосваме взаимно — не си заслужава.

— Да се ядосваме ли, мис Кийлдар? Бих искал да зная, кой се е ядосал?

— Аз все още не съм.

— Ако искате да намекнете по някакъв начин, че аз съм ядосан, не ми остава нищо друго, освен да ви обвиня в безочливост.

— Скоро ще сте ядосан, ако продължавате по този начин.

— Ето пак! С невъздържания си език можете поставите на изпитание дори и търпението на Йов.

— Това много добре ми е известно.

— Не бъдете несериозна, госпожице! Няма нищо смешно. Това е въпрос, който съм решил да проуча основно, защото съм убеден, че на дъното му има нещо нередно. Току-що обрисувахте, с твърде голяма за възрастта и пола си свобода, този, когото бихте приели за съпруг. Кажете ми, моля, от живота ли заимствувахте модела си?

Шърли отвори уста, но вместо да заговори, само се обля цялата в руменина.

— Настоявам за отговор на този въпрос — заяви мистър Симпсън, чиято смелост и чувство за авторитет пораснаха при тази проява на смущение.

— Това бе исторически портрет, чичо, от няколко оригинала.

— Няколко оригинала! Боже господи!

— Влюбвала съм се няколко пъти.

— Но вие сте откровена до безсрамие.

— В герои от много народи.

— И какво още?…

— Във философи.

— Тя е луда…

— Не дърпайте звънеца, чичо. Ще разтревожите леля ми.

— Бедната ви леля — каква племенница има само!

— Някога бях влюбена в Сократ.

— Пфу! Не си правете шеги, госпожице.

— Възхищавала съм се от Темистокъл 162 162 Темистокъл (ок. 525–460 г. пр.н.е.) — латински политически деец и пълководец. — Б.пр. , Леонид 163 163 Леонид (царувал от 489 до 480 г. пр.н.е.) — спартански цар, храбър защитник на Термопилите. — Б.пр. , Епаминоид 164 164 Епаминоид (ок. 418–362 г. пр.н.е.) — гръцки пълководец и държавник — Б.пр. .

— Мис Кийлдар…

— А ако прескочим още няколко века — Джордж Уошингтън е бил обикновен човек, но го харесвах, и все пак нека говорим за настоящето…

— А! Настоящето!

— Налага се да оставя недозрелите ученически мечти и да застана с лице пред действителността.

— Действителността! Това е изпитанието, на което ще бъдете подложена, госпожице.

— Да призная пред какъв олтар коленича, да разкрия настоящия идол на душата си…

— Побързайте, моля ви. Наближава обед, а няма да излезете оттук без признание.

— Да, ще трябва да си призная — душата ми е пълна с тайни. Тя трябва да проговори — само бих искала вие да сте мистър Хелстоун вместо мистър Симпсън, защото тогава щяхте да проявите повече съчувствие към мен.

— Госпожице, това е въпрос на здрав разум, на благоразумие, а не на състрадание, чувства и тъй нататък. Казахте, че е мистър Хелстоун, така ли?

— Не точно, но е много близо — те доста си приличат.

— Ще узная името му, ще узная и подробностите.

— Те наистина много си приличат. Лицата им не се различават особено — двойка соколи в човешки образ; излъчват суровост, прямота и решителност. Но моят герой е по-силният от двамата — умът му притежава яснотата на морските дълбини, търпението на скалите и мощта на водните талази.

— Надути приказки!

— Мога да ви кажа, че той е в състояние да бъде безпощаден като кинжал и свиреп като гладен вълк.

— Мис Кийлдар, този човек от Брайърфийлд ли е? Отговорете ми на това.

— Ще ви кажа, чичо — името му е на върха на езика ми.

— Говорете, момиче!

— Това бе добре казано, чичо. „Говорете, момиче!“ Звучи наистина патетично. Англия нададе див вой срещу този човек, чичо, но един ден тя ще го обвие с възторжени възгласи. Той не се уплаши от воя, както няма да се възгордее от ликуващите викове.

— Не познах ли, че не е с всичкия си? Точно така си е.

— Мнението за него в нашата страна може да се мени всеки ден, но той никога няма да измени на дълга си към родината. Престанете да се измъчвате, чичо, ей сега ще ви кажа името му.