Шарлот Бронте - Шърли

— Ами защото просто никога не съм споменавала, ето ви обяснението — засмя се Шърли.

— Странно същество сте вие! — отбеляза приятелката й. — Мислех си, че ви познавам добре, но разбирам, че съм се заблуждавала. Мълчахте като гроб за мисис Прайър, а ето че има и друга тайна. Но защо го превърнахте в тайна — на това мога да си отговоря.

— Не съм го превръщала в тайна, тъй като не съм имала причина за това. Ако ме бяхте попитали кой е възпитателят на Хенри, щях да ви кажа. А освен това си мислех, че знаете.

— Но има и други неща, които ме озадачават в случая. Клетият Луис не ви е по вкуса — защо? Може би подобно положение на зависимост ви се струва унизително? Желаете ли братът на Робърт да заема по-висок пост?

— Братът на Робърт, как ли не! — последва възклицание, произнесено с тон, в който се долавяше нещо като презрение.

И с жест на горделиво нетърпение Шърли откъсна една роза от клона, който надничаше през отворения прозорец.

— Да — повтори Каролайн с тиха твърдост, — братът на Робърт. Защото той наистина е брат на Жерар Мур, макар природата да не го е дарила с тъй привлекателна външност или толкова горд вид. Но кръвта му е също толкова благородна и той е точно толкова джентълмен, колкото ако бе свободен.

— Мъдрата ми, смирена и набожна Каролайн! — иронично възкликна Шърли. — Хора и ангели, чуйте я! Не бива да презираме обикновената външност, нито пък мъчителните, макар и почтени професии, нали така? Погледнете обекта на вашата възхвала, ето го там, в градината — продължи тя, като посочи през една пролука сред надвисналите пълзящи растения. През тази пролука се виждаше Луис Мур, който бавно се приближаваше по пътеката.

— Той не е грозен, Шърли — с умолителен глас каза Каролайн, — не е и грубиян. Тъжен е, умът му е заключен в мълчание. Но аз мисля, че е интелигентен. Освен това можете да бъдете сигурна, че ако той не притежаваше нещо достойно за уважение, мистър Хол никога нямаше да търси компанията му, както прави сега.

Шърли се засмя веднъж, после още веднъж и всеки път в смеха и отекваха нотки на някакъв сарказъм.

— Е добре — каза тя. — Щом този човек е приятел на Сирил Хол и брат на Робърт Мур, ще трябва поне да го понасяме, нали, Кари? Мислите, че е интелигентен, така ли? Значи не е пълен идиот, а? Притежавал нещо достойно за уважение, тоест не е някой абсолютен негодник. Добре! Приемам начина, по който го обрисувахте, и за да ви докажа, че е така, ще го заговоря, ако се запъти насам.

Луис Мур приближи към летния павилион и без да подозира, че в него има някой, приседна на стъпалата отпред. Тартар, който вече се бе превърнал в постоянен негов придружител, го бе последвал и сега се бе излегнал върху нозете му.

— Е, момчето ми — каза Луис, като подръпваше светлокафявото му ухо или по-скоро обезобразения остатък от този орган, късан и дъвкан в стотици битки. — Есенното слънце ни огрява така приятно, както огрява красивите и богатите. Тази градина не ни принадлежи, но това не ни пречи да се наслаждаваме на зеленината и уханието й, нали?

Той замълча, като продължи да гали Тартар, който до такава степен се бе разтопил от обич, че чак лигите му бяха потекли. Сред дърветата наоколо се понесе едва доловимо шумолене и нещо политна надолу с лекотата на листа — това бяха малки птички, които накацаха по тревата на безопасно разстояние и заподскачаха, сякаш очакваха нещо.

— Значи малките кафяви пакостници си спомнят, че им дадох да си хапнат онзи ден — поднови монолога си Луис. — Искат още бисквити, но днес забравих да им запазя някое парче. Душички дребни, не съм ви донесъл ни троха.

Той пъхна ръка в джоба си и я извади празна.

— Една лесно поправима небрежност — прошепна подслушващата мис Кийлдар.

Тя извади от чантичката си парче кейк — в нея винаги имаше по нещо за малките пиленца, за патетата или врабчетата. Натроши го и като се наведе над рамото на Луис, постави трохите в ръката му.

— Ето — каза тя, — има провидение за непредвидливите.

— Този септемврийски следобед е много приятен — отбеляза Луис Мур, който, без да прояви ни най-малко смущение, спокойно пръсна трохите по моравата.

— Дори и за вас?

— Не по-лош за мен, отколкото, за която и да е кралска особа.

— Обзема ви някакво сурово, отшелническо тържество, когато се наслаждавате на природата, на неодушевените предмети и представителите на животинския свят.

— Отшелническо, но не сурово. Когато съм с животните аз съм син на Адам, потомък на онзи, комуто бе дадена власт над „всички живи твари, които се движат по земята“. Вашето куче ме обича и ме следва. Когато влизам в двора, гълъбите от гълъбарника ви се трупат около нозете ми. Кобилата ви в конюшнята ме познава толкова добре, колкото и вас, а ми се подчинява дори още по-добре.