Шарлот Бронте - Шърли

Шърли прелистваше ситно изписаните страници, без да продума. След малко отбеляза:

— Това бе написано през един зимен следобед. Представлява описание на снежен пейзаж.

— Спомням си — каза Хенри, — че когато го прочете, мистър Мур извика: „Voila le francais gagne!“ 131 131 Ето го добре усвоения френски език! (фр.) — Б.пр. Тогава той каза, че било добре написано. След това вие го накарахте да нарисува описания от вас пейзаж.

— Значи не си забравил, Хал?

— Разбира се, че не. Него ден се караха на всички ни, че не сме слезли за чай, когато ни повикаха. Спомням си как моят възпитател бе седнал пред статива си, а отзад вие със свещ в ръка го наблюдавахте как рисува заснежената скала, бора, полегналата под него сърна и полумесеца, надвиснал над тях.

— Къде са рисунките му, Хенри? Добре би било Каролайн да ги види.

— В папката му, но на нея има катинарче, а ключът е у него.

— Помоли го за ключа, когато дойде.

— По-добре вие го помолете, Шърли. Сега страните от него — забелязвам, че вече се отнасяте към него с гордостта на господарка.

— Вие сте цяла загадка, Шърли — пошепна в ухото й Каролайн. — С всеки изминал ден правя такива странни открития — аз, която си въобразявах, че се ползувам с доверието ви! Потайно същество! Дори това момче ви порицава.

— Виж какво, Хари, изглежда, съм забравила „доброто старо време“ — каза мис Кийлдар в отговор на младия Симпсън, без да обърне внимание на Каролайн.

— Не бива така. Не заслужавате да бъдете утринната звезда на един мъж, ако паметта ви е толкова къса.

— Утринната звезда на един мъж — как ли не! А под „мъж“ разбираш собственото си многоуважавано „аз“, нали? А сега хайде, моля ти се, изпий си млякото, докато е топло.

Сакатото момче се надигна и закуцука към камината, край която бе оставило патерицата си.

— Милото ми куцо момче! — прошепна Шърли с най-нежния си глас, докато му помагаше.

— А кого обичате повече — мен или мистър Сам Уин, Шърли? — попита момчето, докато тя го настаняваше в едно кресло.

— О, Хари! Сам Уин ме отвращава. Ти си моят любимец.

— Ами мен или мистър Малоун?

— Отново теб, хиляди пъти теб.

— Но все пак те са големи мъже, високи по метър и осемдесет и с бакенбарди.

— Затова пък ти, Хенри, докато си жив, никога не ще бъдеш нещо повече от един куц човек с дребна фигура и блед лик.

— Да, зная.

— Не бива да си тъжен. Нима не съм ти разказвала често кой е бил също толкова блед, дребен и страдащ като теб и при все това силен като гигант и храбър като лъв?

— Адмирал Хорейшо?

— Да, адмирал Хорейшо, виконт Нелсън и херцог на Бронти 132 132 Хорейшо Нелсън (1758–1805) — предводител на британската военна флота по време на Наполеоновите войни, загинал в битката при Трафалгар. — Б.пр. — величав по сърце като титан, храбър и героичен като света и епохата на рицарството, предводител на мощта на Англия, командувал силата й над дълбините и мятал гръмотевиците й над водната шир.

— Велик човек, ала аз не съм така войнствен, Шърли. А умът ми е тъй разтревожен, изгарям ден и нощ, и ми е трудно да кажа за какво — вероятно за да бъда, да върша нещо, да страдам.

— Хари, теб те тормози умът ти, който е по-силен и по-възрастен от тялото ти. Той е пленник, окован от физиката ти. Но той тепърва ще извоюва избавлението си. Учи внимателно — изучавай не само книгите, но и света. Ти обичаш природата — обичай я без страх. Бъди търпелив и изчаквай хода на времето. Ти няма да станеш войник или мореплавател, Хенри, но ако живееш, ще станеш — чуй предсказанието ми, — ще станеш писател, може би поет.

— Писател! Това е лъч, това е лъч светлина за мен! Ще стана, ще стана! Ще напиша книга, за да мога да я посветя на вас!

— Ще я напишеш, за да излееш душата си в нея. Но, господи! Какво приказвам? Неща, които, струва ми се, не съм в състояние да проумея или да осъществя. Хенри, ето препечената ти овесена пита — храни се и живей!

— На драго сърце! — подвикна в този момент един глас откъм отворения прозорец. — Познат ми е този аромат на хляб. Мис Кийлдар, мога ли да вляза и да го опитам?

— Мистър Хол (защото това бе мистър Хол, а с него бе и Луис Мур, завърнали се от разходката си), в трапезарията е сервиран благоприличен обед, а около него са насядали благоприлични люде — можете да се присъедините към тяхното общество и да споделите залъка им. Но ако обикновените ви вкусове ви карат да предпочитате обикновени обноски, влезте и направете като нас.

— Обожавам това ухание и ще се оставя обонянието да ме подведе — отвърна мистър Хол, който влезе заедно с Луис Мур.