Шарлот Бронте - Шърли

— Не е във ваш стил.

— Откъде знаете?

— Не бих казала, че сте въздържана. По-скоро сте склонна да разговаряте доста прямо и откровено.

— Може и да съм разговорчива, но зная кога да спра. Когато излагам на показ богатството си, мога и да скрия няколко скъпоценни камъка — някой необикновен и гравиран диамант, който не е за продан, един амулет, на чийто тайнствен блясък дори и аз самата рядко си позволявам да се наслаждавам. Довиждане.

Това сякаш накара Каролайн да види характера на Шърли в нова светлина. Не след дълго тази възможност отново й бе предоставена.

Тя още не бе събрала достатъчно сили, за да понесе някаква промяна в обстановката, вълнението от нечие ново присъствие, когато мис Кийлдар започна ежедневно да я увещава да посети Фийлдхед. Не бе известно дали Шърли вече не се бе отегчила от почитаемите си родственици — поне не споменаваше нищо по този въпрос. Но тъй като настояваше толкова упорито Каролайн да й гостува, това навеждаше на мисълта, че едно допълнение към тази многоуважавана компания би било само добре дошло.

Семейство Симпсън бяха религиозни хора и естествено, приеха племенницата на пастора много почтително. Мистър Симпсън се оказа човек с безупречна порядъчност, притеснителен характер, богобоязливи принципи и светски възгледи. Съпругата му бе много добра жена — търпелива, мила и благовъзпитана. Възпитанието и се опираше на една доста ограничена система от възгледи или по-точно казано, бяха хранили тази дама само с оскъдното меню на предразсъдъците — просто с шепа горчиви билки: това бяха няколко предпочитания, киснати дотогава, докато естественият им аромат ги бе напуснал, и сготвени без никакви подправки, както и няколко възхитителни схващания, скрити под коравото прегоряло тесто на фанатизма и трудносмилаеми за стомаха. Самата мисис Симпсън бе прекалено хрисима, за да се опълчи срещу тази диета или пък да протегне ръка за още някоя трохичка.

Дъщерите можеха да служат за пример на своя пол. Бяха високи и всяка от тях притежаваше по един римски нос и безупречно образование. Вършеха всичко добре. Историята и нравоучителните книги бяха облагородили умовете им. По отношение на принципите и схващанията им не би могло да се желае нещо повече. Трудно бе да се открият някъде другаде две по-добре обмислени и пресметнати съществувания, светоусещания, поведения и навици. Двете владееха наизуст определен кодекс от закони за езика и обноските, присъщи на школуваните млади дами, и самите те никога не се отклоняваха от неговите любопитни дребни параграфи, а отклоненията на околните предизвикваха у тях потаен и споделен шепнешком ужас. Нещастието, това ужасно проклятие, не им бе непознато — бяха открили това чудовищно нещо в онази черта, която другите наричат Оригиналност. Незабавно съзираха признаците на това зло и където и да се натъкнеха на следите му — било в някой поглед, слово или действие, по страниците на някоя книга със свеж и жив стил или пък в изразите на нечия интересна, необикновена, изчистена и изразителна реч, — те потръпваха и се отдръпваха в ужас: над главите им надвисваше опасност, гибелта похлопваше на вратата. Какво бе това странно нещо? Щом е непонятно, сигурно е нещо лошо. Следователно трябва да бъде осъдено и оковано във вериги.

Хенри Симпсън, единственият син и най-млад член на семейството, бе на петнадесет години. Обикновено той не се отделяше от възпитателя си, а когато го напускаше търсеше компанията на братовчедка си Шърли. Момчето се отличаваше от сестрите си — бе дребно, хромо и бледо; в големите му очи имаше някакъв безжизнен блясък — обикновено погледът му бе малко замъглен, но притежаваше способността да се възпламенява: имаше моменти, когато не само блестеше, но дори пламтеше. Някое скрито чувство бе в състояние да налее страните му с цвят и да придаде решителност на затруднените му движения. Майка му го обичаше. Тя считаше, че странностите му са признак на някакво предопределение. Приемаше, че той не е като другите деца, и смяташе, че е сред числото на избраните (един нов Самуил) и богопомазан по рождение: синът й трябваше да стане свещеник 130 130 Има се в предвид библейското предание за бездетната Ана, която измолила дете от бога и когато добила син Самуил, в знак на благодарност го направила божи служител (Втора книга Царства, 2:1-10). — Б.пр. . Мистър Симпсън и дъщерите му не разбираха момчето и затова почти не се занимаваха с него. Шърли го бе превърнала в свой любимец, а той бе приел Шърли като другарка в игрите.