Шарлот Бронте - Шърли

— Това дразни ли те, Каролайн?

— Да, много. Дори ме ядосва. Хората казват, че сте скъперница, а вие не сте, защото дарявате щедро бедняците и религиозните дружества, въпреки че правите даренията си тъй скрито и без шум, че малцина, освен получателите знаят за тях. Но аз ще бъда вашата лична прислужница — когато съм малко по-добре, ще се заема с вас и тогава ще трябва да ме слушате, мамо, и да правите така, както ви кажа.

И Каролайн, която бе седнала до майка си, оправи муселинената й носна кърпичка и приглади косите й.

— Моята собствена майчица — продължи тя след това, сякаш искаше да си достави удоволствие, като напомняше за връзката помежду им, — която ми принадлежи и на която принадлежа аз! Сега съм богата имам някого, когото мога да обичам, без да се страхувам от любовта си. Мамо, от кого имате тази малка брошка. Позволете ми да я откопчая и да я разгледам.

Мисис Прайър, която обикновено се отдръпваше при допира на чужди пръсти, сега се остави да свалят украшението й.

— От баща ми ли я имате, мамо?

— Подарък е от сестра ми — единствената ми сестра, Кари Защо не беше жива леля ти, Каролайн, за да погали племенницата си!

— Нищо ли нямате от татко? Никакво украшение, никакъв подарък?

Имам едно нещо.

— Което много цените?

— Което много ценя.

— Скъпо и красиво?

— За мен то е безценно и прекрасно.

— Покажете ми го, мамо. Тук ли е, или е във Фийлдхед?

— В момента то ми говори, обляга се на мен, а ръцете му ме прегръщат.

— А, мамо! Имате предвид непослушната си дъщеря, която никога не ви оставя на мира, която не може да се въздържи и изтичва да ви извика, когато се приберете в стаята си, която ви следва нагоре-надолу по стълбите като кученце.

— И от чиито черти все още понякога ме побива особена тръпка. Все още се страхувам от красотата ти, дете.

— Не бива, не може така, мамо; мъчно ми е, че баща ми не е бил добър — толкова ми се иска да е бил добър. Лошото у човека разваля и опорочава всички хубави неща — то убива любовта. Ако всяка от нас смяташе другата за лоша, нямаше да се обичаме, нали?

— А ако не си вярвахме една на друга, Кари?

— Колко нещастни щяхме да бъдем тогава! Мамо, преди да ви познавам у мен имаше някакво опасение, че вие не сте добра, че не бих могла да ви ценя, и този ужасен страх убиваше желанието ми да ви срещна. А сега душата ми е щастлива, защото ви намирам почти съвършена, добра, умна и внимателна. Единственият ви недостатък е, че сте старомодна, но аз ще ви излекувам от него. Мамо, оставете ръкоделието си настрана — почетете ми малко. Обичам южното ви произношение, толкова чисто и меко. В него няма онова грубо „р“, нито пък онзи носов изговор, характерни почти за всички от тукашния север. Чичо ми и мистър Хол казват, че четете прекрасно, мамо. Мистър Хол каза, че никога не е чувал друга дама да чете с такава подходяща изразителност и с такова безупречно произношение.

— Много бих искала да отвърна със същото на този комплимент, Кари, но наистина, когато за пръв път чух този твой действително прекрасен приятел да чете и да проповядва, не можах да разбера нищо от северняшкото му произношение.

— А мен разбирате ли ме, мамо? Груб ли ви се стори говорът ми?

— Не, но почти ми се искаше да е такъв, както ми се искаше външният ти вид да е по-малко изискан. Баща ти, Каролайн, поначало говореше много добре — в това отношение доста се различаваше от достойния ти чичо. Речта му бе правилна, нежна и гладка. Ти си наследила тази дарба.

— Бедният татко! Като е бил така привлекателен, защо не е бил и добър?

— Нека го оставим такъв, какъвто беше. За щастие, дете мое, ти не можеш да добиеш истинска представа за него, а и аз самата не успях да проумея тази дълбока загадка. Разковничето за нея е в ръцете на Създателя и аз го оставям там.

— Мамо, вие все шиете ли, шиете — оставете работата си, аз съм неин враг. Ръкоделието заема скута ви, а на мен ми се нека да сложа там главата си; то ангажира очите ви, а аз искам те да гледат в книгата. Ето книга от любимия ви поет — Купър.

Тази настойчивост доставяше удоволствие на майката. Ако понякога не бързаше да се подчини, това бе само за да чуе отново тези думи и да се наслади на нежното, полуразсърдено нетърпение. А когато тя отстъпваше, Каролайн лукаво подмяташе:

— Ще ме разглезите, мамо. Винаги съм мислила, ще ми бъде приятно да ме глезят. Сега намирам, че наистина е чудесно.

Така мислеше и мисис Прайър.

По времето, когато компанията от Фийлдхед се завърна в Брайърфийлд, Каролайн вече се чувствуваше вече почти добре. Мис Кийлдар, която бе научила по пощата за възстановяването на приятелката си, едва изтърпя да измине час от пристигането й у дома до първото и посещение в къщата на пастора.