Шарлот Бронте - Шърли

— Хайде, хайде, успокойте се — каза мистър Йорк, като се усмихна на разпалеността, с която Шърли бързо сипеше един след друг въпросите си.

— Да се успокоя! Нима трябва да слушам съвсем спокойно абсолютни глупости, дори опасни глупости? Не. Както знаете, мистър Йорк, аз ви уважавам много, но с някои от принципите ви не мога да се съглася. Целият този брътвеж — моля за извинение, но ще повторя израза си, — целият този брътвеж за войници и свещеници е безкрайно обиден за слуха ми. Цялото това нелепо и глупаво превъзнасяне на едно съсловие, независимо дали това са аристократи или демократи и оплюването на друго, било то на свещениците или военните, цялата придирчива несправедливост към отделни личности, били те монарси или просяци — от всичко това ми се повдига; противопоставянето на едно съсловие срещу друго, междупартийната омраза, тиранията, прикрита под маската на свободата — аз напълно, ги отхвърлям и не искам да имам нищо общо с тях. Вие се смятате за филантроп, мислите, че сте защитник на свободата, но знайте от мен едно — мистър Хол, пасторът на Нанъли, е много по-добър приятел на хората и на свободата, отколкото Хайрам Йорк, реформатора на Брайърфийлд.

Мистър Йорк не би изтърпял така безропотно подобен език, ако тези думи бяха отправени от някой мъж, нито пък би го понесъл, ако срещу него стояха определени дами. Но Шърли той смяташе едновременно за честна и красива и искреният й гняв го забавляваше. Освен това изпитваше тайно удоволствие, когато я слушаше да защитава наемателя си, тъй като веднъж вече намекнахме, че бе взел интересите на Мур доста присърце. Нещо повече — ако желаеше да й отмъсти за суровите укори, той знаеше, че притежава средствата за това — според него само една дума щеше да бъде достатъчна, за да я усмири и да възпре потока й от упреци, да залее откритото й чело с румените багри на срама и да потули блясъка на очите й зад спуснатите мигли и клепачи.

— Какво още имате да кажете? — попита той, след като Шърли млъкна за малко, по-скоро за да си поеме дъх, отколкото, за да покаже, че е изчерпала темата и усърдието си.

— Да кажа, мистър Йорк! — възкликна тя, като междувременно крачеше неспокойно от единия до другия край на дъбовата гостна. — Да кажа? Имам да кажа много неща, стига да съумея да ги изразя ясно, което никога не ми се удава. Трябва да ви кажа, че вашите възгледи, както и тези на най-крайните политици, са такива, каквито могат да имат само хора без никакво чувство за отговорност, че те са чисто и просто възгледи на опозиционер, а тяхната цел е само да бъдат разгласявани наляво и надясно без никакво намерение да бъдат реализирани. Ако утре станете министър-председател на Англия, то вие веднага ще се откажете от тях. Критикувате Мур, че е защитил тъкачницата си, но само ако бяхте на негово място, честта и разума не биха ви позволили да постъпите другояче, а единствено така, както постъпи и той. Критикувате мистър Хелстоун за всичко, което върши — наистина мистър Хелстоун има трески за дялане, понякога постъпва неправилно, но много по-често е прав. Ако бяхте ръкоположен за викарий на Брайърфийлд, съвсем нямаше да мислите, че е лесно да се вършат всички онези дела за доброто на енорията, предначертани и изпълнявани от вашия предшественик. Питам се защо хората не могат да съдят по-справедливо един за друг и за себе си. Когато чувам господата Малоун и Дън да се надприказват за авторитета на църквата, за достойнството и претенциите на духовенството, за уважението, което им се полага като свещеници, когато чувам изблиците на дребнавата им ненавист към сектантите, когато ставам свидетелка на глупавата им и тесногръда ревност и самонадеяност, когато бръщолевенето им за общоприети условности, традиции и суеверия звучи в ушите ми, когато виждам наглото им отношение спрямо бедните и често пъти унизителната им сервилност пред богатите, тогава си мисля, че официалната църква наистина се намира в окаяно състояние и че тя и синовете й изпитват остра нужда от реформи. Като извръщам с болка поглед от камбанарията на църквата — да, изпълнен със същата онази болка, залегнала в душата на църковния настоятел, които чувствува наложителността от нова мазилка, но не разполага със средства, за да закупи вар, — си припомням излишния ви сарказъм по отношение на „охранените епископи“, „разглезените пастори“, „позастарялата майка — църква“ и прочие. Спомням си негодуванието ви срещу всеки, който се различава от вас, метежното ви презрение спрямо съсловия и отделни личности, без дори да сте опитвали да вземете под внимание обстоятелствата или изкушенията. В такива мигове, мистър Йорк, сърцето ми се свива от съмнения дали съществуват хора, които са достатъчно милосърдни, благоразумни и справедливи, за да бъдат натоварени със задачата за реформи. Но аз определено не смятам, че вие сте един от тях.