Шарлот Бронте - Шърли

Припомнила си тази случка, мисис Джил се появи „цялата изтръпнала“, както самата тя се изрази. Без да се впуска в подробности и с твърд глас мис Кийлдар продължи с въпроси и нареждания. Гордият и дух бе дълбоко засегнат от това, че в подобен момент Фийлдхед бе проявил негостоприемството на една скъперническа колиба. Негодуванието на този дух можеше да се отгатне по развълнуваното й сърце — то яростно се бунтуваше под дантелите и коприната, които го покриваха.

— Колко време измина, откакто получихте известие от тъкачницата?

— Още няма час, мадам — утешително отвърна икономката.

— Цял час! Можехте да кажете и ден вместо час. Те сигурно вече са се обърнали към някое друго място за помощ. Веднага изпратете някой при тях, за да им каже, че всичко, което се намира в този дом, е на положение на мистър Мур, мистър Хелстоун и войниците. Направете с това!

Докато се изпълняваше заповедта, Шърли се отдалечи и застана до прозореца притихнала и необщителна. Когато мисис Джил се появи отново, господарката на Фийлдхед се обърна — по бледото й лице се бе разляла аленината, която се ражда от болезненото вълнение, а в погледа и мъждукаше онази искра, която гневът разпалва в тъмните очи.

— Всичко от килера за храна и избата за вино да се извади, да се натовари на коли и да се закара в клисурата. Ако в къщата няма достатъчно хляб или месо идете до хлебаря и месаря и им поръчайте да изпратят каквото могат — всъщност аз сама ще проверя.

Тя излезе.

— След малко всичко ще бъде наред, ще й мине след половин час — прошепна Каролайн на мисис Прайър. — Качете се горе, мила госпожо — съчувствено каза тя. — И опитайте се да се успокоите. Сигурна съм, че преди още да е изминал денят, Шърли ще обвинява себе си много повече, отколкото вас.

След още малко уверения и убеждения мис Хелстоун успя да успокои развълнуваната дама. Каролайн я придружи до стаята й, обещавайки да се върне отново, когато нещата се оправят, след което я напусна, за да види, както самата тя се изрази, „дали не може да бъде полезна с нещо“. Съвсем скоро се оказа, че може да бъде от голяма полза, тъй като свитата на прислугата във Фийлдхед съвсем не можеше да се нарече многобройна, а точно в този момент господарката бе намерила работа за всяка ръка, която й бе подчинена, както и за своите две ръце. Деликатното добродушие и сръчността, с които Каролайн се зае да помага на икономката и прислужниците (всички те бяха някак си поуплашени от необичайното настроение на своята господарка), веднага оказаха своето благотворно влияние, като това улесни помощниците и усмири главнокомандуващата. Някой случаен поглед или усмивка от страна на Каролайн незабавно предизвикваха същата усмивка и у Шърли. Каролайн тъкмо бе понесла една тежка кошница нагоре по стълбите откъм килера.

— Срамота! — извика Шърли, като се завтече към нея. — Ще си изкълчите ръката.

Тя грабна кошницата и сама я изнесе на двора. Когато се върна, гневният облак се бе разнесъл от лицето й, блясъкът в очите й се бе стопил, а мракът от челото й бе изчезнал — възвърна си обичайното приветливо и сърдечно отношение към околните, като усмиряваше огъня на духа си с малко от срама, породен от предишния й неоправдан гняв.

Тъкмо насочи вниманието си към товаренето на колата, когато в двора влезе един мъж и се доближи до нея, без тя да забележи.

— Надявам се, че тази сутрин мис Кийлдар се чувствува добре — каза той, като доста многозначително се взря в нейното все още пламнало от руменина лице.

Шърли го погледна, а след това отново насочи вниманието си към работата, без да му отговори. По устните й пробягна усмивка на задоволство, но тя я прикри. Мъжът повтори поздрава си, като се понаведе, за да могат думите му по-лесно да достигнат до ушите й.

— Чувствува се добре, ако наистина е добра — бе отговорът. — Същото се отнася и за мистър Мур, осмелявам се да отбележа. Ако трябва да бъда откровена, никак не се тревожа за него; някоя лека неприятност не би му се отразила никак зле. Поведението му е много странно — засега ще използувам тази дума, докато намерим повече време за подбиране на по-точни епитети, с които да охарактеризираме личността му. А междувременно мога ли да попитам какво го носи насам?

— Мистър Хелстоун и аз току-що получихме известието ви, че всичко във Фийлдхед е на наше разположение. Вземайки предвид липсата на ограничения в съставеното от вас благосклонно послание, ние преценихме, че ще се изложите на прекалено много грижи, и се убеждавам, че предположението ни се е оказало вярно. Ще си позволя да ви припомня, че ние не сме полк, а само половин дузина войници и още толкова цивилни. Позволете ми да съкратя част от тези твърде големи пратки.