Шарлот Бронте - Шърли

Тези вести току-що бяха предадени, когато на вратата се почука и до нея застана момчето куриер от Фийлдхед, което бе пристигнало с голяма бързина и носеше бележка от мисис Прайър. Бележката бе писана набързо и в нея мисис Прайър умоляваше мис Кийлдар да се върне у дома си веднага, тъй като поради настъпилия смут в околността се налагало да бъдат издадени съответни разпореждания и във Фийлдхед, което било само по силите на господарката на дома. Следваше постскриптум, който съдържаше молба мис Хелстоун да не остава в дома на чичо си сама и предложение да придружи мис Кийлдар.

— По този въпрос няма две мнения — каза Шърли, като привърза на главата си собственото си боне, а след това изтича, за да донесе бонето на Каролайн.

— Но какво ще правят Фани и Елайза? Ами ако чичо ми се върне?

— Чичо ви няма да се върне скоро — сега той има друга работа. Ще галопира цял ден от Брайърфийлд до Стилброу, за да раздвижи съдиите в съда и офицерите в казармите. А Фани и Елайза могат да повикат жените на Джо Скот и на клисаря, за да не бъдат сами. Освен това сега вече не съществува никаква опасност — трябва да минат седмици, преди бунтовниците да могат отново да се съберат или да вземат решение за ново нападение. И ще се излъжа, ако Мур и мистър Хелстоун не се възползуват от снощния бунт, за да потушат всичко веднъж завинаги — те ще сплашат властите в Стилброу и ще ги накарат да вземат енергични мерки. Надявам се само, че не ще бъдат прекалено сурови и не ще преследват победените прекалено безмилостно.

— Робърт няма да бъде жесток, снощи се убедихме в това — каза Каролайн.

— Но ще бъде суров — отвърна Шърли, — както и чичо ви.

Забързани към Фийлдхед по пътеката през полята, двете видяха как пътят в далечината вече се оживява от необичайния поток от ездачи и пешеходци, запътили се към обикновено усамотената досега клисура. Когато стигнаха до имението, те намериха задните порти широко отворени, а дворът и кухнята препълнени с възбудени хора, дошли за млякото си — мъже, жени и деца, които мисис Джил, икономката, напразно се опитваше да убеди да приберат гюмовете си и да си вървят. (В Северна Англия съществува или порочно съществуваше обичай селските труженици, които живееха в земите на собственика на имението, да получават своето мляко и масло от мандрата на господарската къща, по чиито пасища пасеше едно стадо крави, предназначено за нуждите на хората от околността. Мис Кийлдар притежаваше такова стадо и всички крави в него бяха с повиснали гуши, отгледани със сочната трева и чистите води на Еърдейл. Шърли много се гордееше със загладения им вид и доброто им състояние.) Като разбра какво е положението и че е необходимо да се поразчисти домът от присъствието на толкова много народ, Шърли се провря сред потъналите в оживен разговор хора. Тя им пожела „добро утро“ с открита и спокойна непринуденост — това бе естественият й начин на поведение, когато се обръщаше към повече хора, особено ако тези хора принадлежаха към редиците на работниците; беше по-сдържана с равните на себе си и горда към тези, които стояха над нея. След това тя попита дали всички са претеглили млякото си и като разбра, че са го направили, заяви, че се питала какво още ги задържа тук.

— Ами приказваме си за битката, дето станала край тъкачницата ви, господарке — отвърна един мъж.

— Приказвате си! Много ви прилича! — каза Шърли. — Чудно нещо защо всички обичат толкова много да си приказват за това, което става — приказвате ако някои почине внезапно, приказвате, ако някъде избухне пожар, приказвате, ако някой собственик на тъкачница се провали, приказвате, ако го убият. Каква е ползата от приказките ви?

Няма нищо, което да допада на хората от по-низшите слоеве повече, отколкото някое истинско добродушно хокане. Те ненавиждат ласкателството, но изпитват наслада от честното поскастряне. Наричат го откровен разговор и изпитват искрено удоволствие да бъдат негов обект. Приятелската строгост в поздрава на мис Кийлдар само за секунда й спечели вниманието на цялата тълпа.

— Да не сме по-лоши от тия, дето са над нас, а? — попита с усмивка един мъж.

— Но и с нищо не сте по-добри. Вие, които трябва да сте пример за трудолюбие, обичате клюките повече от мързеливците. Изисканите богати хора, които нямат с какво да се занимават, могат отчасти да бъдат извинени, че си запълват времето по такъв начин. Но за вас, които трябва да печелите хляба си с пот на челото, няма никакво извинение.