Шарлот Бронте - Шърли

— Но аз няма да го безпокоя, аз ще му помогна — отвърна Каролайн.

— Как? Като му вдъхнете героизъм? Пфу! Днес не са онези рицарски времена — няма да наблюдавате турнирен двубой, а битка за пари, храна и живот.

— Но толкова естествено е да бъда до него.

— Като кралица на сърцето му? Тъкачницата с неговата любов, Кари! Когато зад гърба му е тъкачницата със становете в нея, тя му вдъхва целия кураж, който му е нужен. Не заради любов или красота ще строши той копието си, а заради тефтери със сметки и платно. Не бъдете сантиментална, защото Робърт не е.

— Бих могла да му помогна — ще отида при него!

— Добре тогава, пускам ви — идете при Мур, но няма да го намерите!

Тя отслаби хватката си. Каролайн изхвърча като стрела, пусната от лък. Зад нея се разнесе шеговит, закачлив смях.

— Внимавайте да не стане някаква грешка! — гласеше изреченото предупреждение.

А грешка наистина имаше. Мис Хелстоун се спря, поколеба се и се вторачи напред. Фигурата изведнъж се отдръпна от портата и бързо се завтече към тъкачницата.

— По-бързо, Лина! — извика Шърли. — Пресрещнете го, преди да е влязъл.

Каролайн бавно се извърна.

— Това не е Робърт — каза тя. — Този човек няма неговата височина, фигура и походка.

— Разбрах, че не е Робърт, още когато ви пуснах да отидете. Как можахте да предположите подобно нещо? Това бе дребната фигура на обикновен войник, който е бил поставен там на пост. Вече е на безопасно място в тъкачницата — видях как вратата се отвори и той влезе вътре. Сега съм по-спокойна — Робърт е подготвен. Предупреждението ни щеше да бъде безсмислено и съм благодарна, че пристигнахме твърде късно за това — по този начин си спестихме една доста неприятна сцена. Колко интересно щеше да бъде да влезем в кантората toute eperdue 109 109 В пълна обърканост (фр.) — Б.пр. и да намерим там господата Армитидж и Рамсдън с лули в ръце, Малоун да се перчи насам-натам, чичо ви да се усмихва подигравателно, мистър Сайкс да посръбва нещо подкрепително, а самият Мур — да седи пред отрупаното си с книжа писалище и да пресмята отново нещо. Доволна съм, че си спестихме всичко това.

— Питам се, дали има много хора в тъкачницата, Шърли?

— Достатъчно, за да я защитят. Войниците, които днес видяхме на два пъти, несъмнено са отивали там, а мъжете, които следобед се трупаха около братовчед ви, също ще са с него.

— Какво ли правят сега, Шърли? Какъв е този шум?

— Секири и ломове по дворната порта — опитват се да я разбият. Страхувате ли се?

— Не, но сърцето ми тупти силно. Трудно ми е да стоя права, затова ще поседна. Нима вие не се вълнувате?

— Да се вълнувам? Това е силно казано, но съм доволна, че дойдохме. Ще наблюдаваме всичко, което ще стане, със собствените си очи — намираме се в центъра на събитията и никой не знае за това. Вместо да изненадаме куратите, текстилците и житарите с романтично появяване на сцената, ние се намираме тук сами с дружелюбната нощ, с нейните неми звезди и тези шепнещи дървета, чиито приказки нашите приятели няма да дойдат да чуят.

— Шърли! Шърли, портата падна! Трясъкът бе силен като от повалянето на огромно дърво. А сега се втурват през нея. Ще разбият вратата на тъкачницата, както разбиха и портата на двора. Какво може да направи Робърт срещу толкова много хора? О, боже, как искам сега да бъда до него, да чувам гласа му, да му говоря аз самата! С желанието си, с копнежа си да му помогна не бих била бреме за него — сигурно бих могла да свърша нещо!

— Те приближават! — извика Шърли. — Колко непоколебимо маршируват! В редиците им има дисциплина, но не бих казала, че има и смелост — стотици срещу десетина не е доказателство за подобно качество. Но (на това място тя понижи гласа си) в себе си тези мъже носят достатъчно страдание и отчаяние и те ги карат да вървят напред.

— Напред срещу Робърт, а те го мразят. Шърли, има ли голяма опасност те да спечелят победата?

— Ще видим. На Мур и Хелстоун не им липсва нито смелост, нито решителност.

Трясък, блъскане и трусове прекъснаха шепота им. Залп от едновременно метнати камъни изтрещя по фасадата на тъкачницата, където се намираха всичките и прозорци — от всяка рамка увиснаха изпочупени и натрошени парчета. Тази проява бе последвана от рев — това бе ревът на разбунтувалите се, ревът на Северна Англия, на Йоркшир, на Уест Райдинг — ревът на бунтовниците тъкачи от областта Уест Райдинг в Йоркшир. Сигурно никога не си чувал подобен звук, читателю? Толкова по-добре за слуха ти, а може би и за сърцето ти, защото, ако той раздира въздуха от омраза към теб или към хората и принципите, които ти одобряваш, към интересите, за които ратуваш, тогава гневът се разбужда от вика на Ненавистта, лъвът разтърсва грива и се надига от воя на хиената, една каста яростно се възправя срещу друга, а възмутеният и онеправдан на средната класа се нахвърля не на шега и изпълнен с презрение върху изгладнялата и освирепяла тълпа работниците. Трудно е да проявиш разбиране, трудно е да си справедлив в такъв момент.