Шарлот Бронте - Шърли

Към три и половина процесията започна да се връща обратно и в четири всички отново се озоваха на мястото, откъдето бяха тръгнали. Ливадите около училището бяха прясно окосени и там бяха наредени дълги редици от пейки. По тях насядаха децата, а след това навън бяха изнесени огромни кошници, завити с бели покривки, както и големи димящи казани. Преди разпределението на лакомствата мистър Хол каза кратка молитва, която бе изпята от децата — мелодичните им гласове се разнесоха трогателно из въздуха наоколо. След това бяха раздадени големи кифли със стафиди и горещ възсладък чай — щедростта си бе казала думата при определянето на дажбите: поне на този ден бяха забранени всякакви ограничения. По правило всяко дете трябваше да получи двойно повече, отколкото бе в състояние да изяде, за да може да му остане някакъв запас, който да занесе вкъщи на тези, които са били възпрепятствувани поради възрастта си, поради болест или някаква друга причина и не са успели да дойдат. А междувременно на музикантите и певците от църковния хор бяха раздадени кифли и бира и след като пейките бяха изместени настрани, дойде ред те да дадат простор на душите си с подбрана музика.

Звънец призова учителките и настоятелите в училищната стая. Мис Кийлдар, мис Хелстоун и много други дами вече бяха там и хвърляха погледи към предназначените за тях отделни подноси и маси. Повечето от прислужничките в околността заедно с жените на църковните служители, на певците от хора и музикантите бяха призовани да помагат при поднасянето на чая този ден — всяка от тях се съревноваваше с останалите по чистота и гиздавост, а сред по-младите можеха да се забележат някои доста приятни фигури. Около десетина от тях режеха хляб и масло, други десетина носеха топла вода от съдовете на печката в кухнята на пастора. Изобилието от зеленина и цветя, украсяващи белите стени, сребърните чайници и искрящият порцелан подредени по масите, енергичните фигури, радостните лица, пъстрите рокли, трептящи ефирно, представляваха ободряваща и приятна за окото гледка. Всеки говореше — не много високо, но оживено, а канарчетата се надпяваха на висок глас в клетките си.

Като племенница на пастора, Каролайн зае място на една от първите три маси. Мисис Боултби и Маргарет Хол седнаха начело на другите две. Тези маси бяха предназначени за най-високопоставените гости — строгите закони на равноправието не се радваха на по-голяма почит в Брайърфийлд, отколкото където и да е другаде. Мис Хелстоун свали бонето и шала си, за да понася по-леко горещината. Дългите къдрици, които се разпиляха и закриха шията й, напълно заместваха воала, а що се отнася до останалото, муселинената й рокля бе със строгата кройка на послушническа дреха и това и позволяваше да се освободи от неудобния шал.

Стаята се изпълваше. Мистър Хол бе заел поста си до Каролайн, която, заета с подреждането на чашите и приборите пред себе си, му шепнеше с тих глас какво мисли за събитията през този ден. Той изглеждаше малко помръкнал поради случилото се на Ройдлейн, а тя се опитваше с усмивката си да го накара да забрави своята сериозност. Мис Кийлдар бе седнала наблизо и като по чудо нито се смееше, нито разговаряше — дори напротив, беше много тиха и се оглеждаше зорко наоколо, сякаш се страхуваше, че някой може да се натрапи и да заеме мястото до нея, което тя явно желаеше да запази — от време на време разстилаше полите на копринената си рокля върху част от пейката или пък поставяше ръкавиците или бродираната си кърпичка там. Най-накрая Каролайн забеляза това нейно manege и я попита дали очаква някой приятел. Шърли се наведе към нея, като почти опря ухото и с розовите си устни, и й прошепна с напевност, която често звучеше в нейния глас, когато думите й, макар и едва-едва докосваха някой таен извор на сладостни чувства в душата й.

— Очаквам мистър Мур — срещнах го снощи и го накарах да ми обещае, че ще дойде със сестра си и ще седне на нашата маса. Сигурна съм, че няма да ме измами, но се опасявам, че могат да позакъснеят и да седнат отделно от нас. Ето че пристига нова група и всички места ще се заемат — колко неприятно!

И действително съдията, мистър Уин, жена му, синът му и двете му дъщери влязоха с достойнство в стаята. Те се числяха към съсловието на благородниците в Брайърфийлд и разбира се, мястото им бе на първата маса; след като бяха упътени натам, те заеха и последните свободни места. За „радост“ на мис Кийлдар мистър Сам Уин се насочи към мястото, което тя пазеше за Мур, и солидно се настани върху полите на роклята й, ръкавиците и кърпичката й. Мистър Сам Уин бе един от обектите на нейната неприязън и това нейно чувство бе подсилено още повече от факта, че той твърде недвусмислено се стремеше към ръката й. Старият мистър Уин на свой ред бе заявявал в обществото, че именията Фийлдхед и Де Уолдън се намирали „в чудесна близост“ — неуместно употребени думи, които мълвата не пропусна да донесе до слуха на Шърли.