Шарлот Бронте - Шърли

— Ще минем през Ройдлейн, за да скъсим пътя си до общинската мера на Нанъли — каза той.

И всички се сместиха според ширината на пътеката. Тя бе доста тясна — толкова тясна, че по нея можеха да вървят само двама души един до друг, без да паднат в канавките, които се намираха от двете й страни. Тъкмо бяха стигнали до средата й, когато настъпи някакъв смут сред водачите свещеници — очилата на Боултби и царствената широкопола шапка на Хелстоун се развълнуваха, куратите се сбутаха с лакти, а мистър Хелстоун се обърна към дамите и се усмихна.

— Какво става? — попитаха те.

Той посочи с бастуна си към края на пътеката пред тях. И какво да видят — още една процесия, насочила се срещу тяхната, навлизаше откъм другия край. Тя също бе предвождана от мъже в черно и също напредваше, както можеше да се чуе, под звуците на музика.

— Това нашите двойници ли са? — попита Шърли. — Или нашите собствени призраци? Ето ти загадка.

— Ако искате битка, сигурно ще има такава или поне сражение с погледи — прошепна със смях на уста Каролайн.

— Няма да минат покрай нас — извикаха куратите в един глас, — няма да отстъпим!

— Да отстъпим? — строго отвърна Хелстоун, като се обърна назад. — Кой говори за отстъпление? Момчета, внимавайте какво ще правите — за дамите съм сигурен, че ще проявят твърдост, имам им доверие. Сред нас няма жена, вярна на църквата, която да не се противопостави на тези приятели в името на истинската вяра. Какво мисли мис Кийлдар по въпроса?

— Тя пита кои са тези.

— Училищата на дисентерите и методистите, баптистите, индепендентите и последователите на Уезли 101 101 Названия на различни религиозни секти, противници на англиканската епископиална църква. — Б.пр. , съединили се в нечестив съюз и поели нарочно по тази пътека с намерение да попречат на нашето шествие и да ни накарат да се върнем.

— Лошо възпитание! — каза Шърли. — А аз ненавиждам лошото възпитание. Трябва да им дадем урок, разбира се.

— Урок по вежливост — предложи мистър Хол, който винаги бе на страната на мира, — а не пример за грубо отношение.

Старият Хелстоун пристъпи припряно напред и се отдалечи на няколко крачки от армията си. Той почти бе стигнал до другите водачи в тъмни одежди, когато онзи, който по всяка вероятност изпълняваше ролята на главнокомандуващ вражеските сили — един огромен и мърляв човек, с коса, полепнала по челото му даде знак да спрат. Процесията застана на място. Предводителят измъкна сборник с химни, прочете първия ред на един от тях, даде тон и всички зад него запяха с възможно най-жален глас.

Хелстоун даде знак на своя оркестър и той гръмна с цялата мощ на духовите си инструменти. Пасторът заповяда на музикантите да свирят националния химн и нареди на децата да присъединят гласовете си към оркестъра, което те направиха с ентусиазъм. Противникът бе надпят по най-убедителен начин, неговият химн заглъхна и от отсрещната страна затихна почти всякакъв шум.

— А сега — след мен! — извика Хелстоун. — Не бегом, а с твърда и отмерена стъпка. Дръжте се, деца и жени, движете се близо един до друг. Хванете се за полите на другарчетата си, ако е необходимо.

И той закрачи с решителна и отмерена стъпка, последван с готовност от учениците и учителките зад себе си — те постъпиха точно така, както им бе наредил: нито тичаха, нито вървяха бавно, а крачеха с хладнокръвен и твърд устрем; куратите бяха принудени да постъпват като другите, защото се намираха между два огъня; и Хелстоун, и мис Кийлдар следяха за всяко отклонение с погледа на рис и бяха готови, единият с бастуна, а другата с чадъра си, да накажат и най-малкото неподчинение, и най-малката проява на независимост или погрешен ход, така че армията на дисентерите отначало бе слисана, после скована от страх, след това притисната назад и най-накрая принудена да подвие опашка и да освободи края на пътеката. Боултби пострада при сблъсъка, но Хелстоун и Малоун го подхванаха от двете страни и по този начин го преведоха през изпитанието, от което той излезе с невредимо тяло, но с изтерзан дух.

Дебелият дисентер, който бе дал тон за химна се намери седнал в канавката. По професия той бе търговец на напитки, водач на неконформистите, като за него впоследствие се говореше, че само през този следобед погълнал толкова вода, колкото не бил пил за цяла година. Мистър Хол се бе погрижил за Каролайн, а и тя за него, след сблъсъка той и мис Ейнли обсъдиха случилото се на спокойствие помежду си. Мис Кийлдар и мистър Хелстоун сърдечно си стиснаха ръцете, когато цялата група бе вече преминала по пътеката. Куратите изпаднаха в истинско въодушевление, но мистър Хелстоун веднага охлади лекомислените им бурни чувства — той заяви, че никога не са имали достатъчно разум, за да знаят какво да приказват, и че е по-добре за тях да държат езиците зад зъбите си; каза им още, че не са допринесли с нищо за успешния завършек на делото.