Шарлот Бронте - Шърли

Малоун като че ли бе пожелал да оправдае това предпочитание, защото думите едва се бяха отронили от устните на Шърли, когато Питър Огъстъс се приближи в парадни одежди от главата до петите, с ръкавици и напарфюмиран, с коса лъщяща от брилянтин и пригладена в безупречна прическа, стиснал в едната си ръка букет от пет-шест огромни разцъфнали рози. Той поднесе цветята на наследницата с такова изящество, което и най-вдъхновеното перо не би могло да опише. Кой тогава, след подобен жест, би посмял да твърди, че Питър бе женомразец? Той бе набрал и подарил цветя, бе поднесъл един сантиментален, един поетичен дар пред храма на Любовта или може би на Мамон. Херкулес с хурка в ръце би бил само бледо подобие на Питър, стиснал розите в дланта си. Вероятно и той си мислеше така, защото сам се бе удивил на това, което бе извършил — отдръпна се безмълвно и започна да се отдалечава, като се смееше самодоволно с дрезгав глас. След това му хрумна да спре и да се обърне, за да се увери със собствените си очи, че наистина е дал букета — да, шестте големи рози се намираха в покрития с виолетова коприна скут, една бяла ръка с няколко златни пръстена нежно ги придържаше, а над тях се спускаха къдрици, които закриваха наполовина едно разсмяно лице — уви само наполовина. Питър забеляза смеха — не, нямаше грешка, над него се бяха надсмели; неговата галантност, неговото рицарско отношение бяха станали обект на присмех от страна на една фуста, не, дори на две, тъй като мис Хелстоун също се усмихваше. Освен това той проумя, че намеренията му бяха разкрити, и стана мрачен като буреносен облак. Когато Шърли вдигна глава, тя срещна чифт гневни очи — Малоун поне притежаваше достатъчно енергия, за да мрази, и мис Кийлдар прочете това в погледа му.

— Затова пък Питър заслужава избухване и ще го получи някой ден, ако настоява — пошепна тя на приятелката си.

В този момент — тържествени и сериозни що се отнася до вида им, ала с благи лица — на вратата на трапезарията се появиха тримата пастори. Допреди малко те бяха заети в църквата и сега идваха, за да се подкрепят с нещо, преди да започне шествието. Голямото кожено кресло бе оставено за доктор Боултби. Той бе настанен в него и Каролайн, подчинявайки се на знака, даден и от Шърли, която й каза, че е настъпил моментът да се прояви като домакиня, побърза да връчи на приятеля на чичо си, на този огромен, уважаван и, общо взето, достоен човек чаша вино и чиния с бадемови сладки. Църковните настоятели от енорията на Боултби, които бяха също и настоятели на неделното училище, пасторът пожела да види до себе си. Мисис Сайкс и останалите дами от неговото паство се бяха струпали от двете му страни и изразяваха надеждата, че не е уморен, споделяха опасенията си, че днешният ден ще бъде твърде горещ за него. Мисис Боултби, която поддържаше мнението, че когато нейният господар заспивал след някоя обилна вечеря, лицето му придобивало ангелско изражение, се бе навела над него и грижливо попиваше потта, истинска или въображаема, от челото му — накратко казано, Боултби бе на седмото небе и с дълбок и плътен voix de poitrine 99 99 Гръден глас (фр.) — Б.пр. мърмореше благодарности за грижите и уверения за задоволителното си здраве. На Каролайн не обърна почти никакво внимание, освен, за да поеме това, което му бе донесла — не я забеляза, както всъщност никога не я забелязваше, едва ли дори подозираше за съществуването на такава личност. В замяна на това пък погледът му веднага попадна върху бадемовите сладкиши и тъй като много обичаше да си хапва сладко, шепата му пое няколко от тях, а мисис Боултби настоя виното да бъде смесено с малко топла вода и подправено със захар и индийско орехче.

Мистър Хол бе застанал до един отворен прозорец. Издишваше свежия въздух и аромата на цветята, разговаряйки с мис Ейнли като брат със сестра. Каролайн с удоволствие насочи вниманието си към него. Какво да му поднесе? Той не трябва да ходи до бюфета сам — тя трябва да го обслужи. Каролайн се снабди с един малък поднос, за да може да нареди на него повече неща. Маргарет Хол се присъедини към нея. Същото стори и мис Кийлдар — четирите дами застанаха около своя любимец, обзети от мисълта, че очите им виждат лицето на някакъв земен ангел. Сирил Хол бе техният папа, също така непогрешим за тях, както и доктор Томас Боултби за своите почитатели. Кръг от хора се образува и около пастора на Брайърфийлд — край него се струпаха над двадесет души. Нито един пастор, озовал се в подобно обкръжение, не би бил в състояние да демонстрира повече способности от стария Хелстоун. Скупчени по обичайния си начин, куратите оформиха съзвездие от три по-маловажни планети — няколко млади дами им хвърляха погледи отдалеч, но не смееха да се приближат до тях.