Колкото до комисията, която ще трябва да съди всички тия виновници, ще помисля за нея още щом завземем Неапол, с оглед да я изпратя оттук в столицата. А що се отнася до областите и населените места, където сте Вие, Ди Фиоре може да продължава, ако сте доволен от него. Освен това можете да изберете няколко от провинциалните кралски адвокати, които не са сътрудничили на републиканците, останали са верни на короната и са разумни, като им се предостави безусловно цялата власт; защото не желая съдии от столицата или от провинцията, служили на републиката, дори ако — както се надявам — са били принудени към това от непреодолими обстоятелства, да съдят изменници, към които аз причислявам и самите тях. А за останалите невключени в посочените и специално запазени от мене категории Ви предоставям свободата да пристъпите към тяхното бързо и назидателно наказание с цялата строгост на законите, щом намерите, че те са истинските и главни престъпници, и сметнете наказанието за необходимо.
Що се отнася до съдиите от столичните съдилища, ако не са приемали специални поръчения от французите и републиката и само са изпълнявали службата си да съдят в своите съдилища, няма да ги преследваме.
Това са засега всички нареждания, които Ви натоварвам да проведете, както намерите за добре, и там, където е възможно.
Щом завзема отново Неапол, запазвам си правото да направя някои допълнения, наложени от събитията и получените сведения. След това възнамерявам да следвам дълга си на добър християнин и любещ баща на своите народи, да забравя изцяло миналото и да дам общо и пълно опрощение, за да могат и те да забравят миналите си грешки, които ще забраня да се издирват занапред, с надежда, че тези грешки са били предизвикани не от злонамереност, а от уплаха и страхливост.
Не забравяйте все пак, че държавните служби в областите трябва да се дадат на хора, които са имали всякога добро отношение към короната и следователно никога не са минавали от една партия към друга; защото само по този начин можем да бъдем сигурни, че ще запазим каквото си възвърнем.
Моля Бог да Ви запази заради добрата Ви служба към мене и за да мога при всеки случай да Ви изкажа моята истинска и искрена признателност.
А дотогава вярвайте всякога, че съм
Ваш любещ Фердинанд — Л. Б.“
Добавили бяхме, че една от невероятните, почти невъзможни личности, които вмъкнахме в нашата книга, за да може Неапол от времето на своята революция да бъде представен пред читателите в своя истински облик, това е — от другия край на обществената стълба — чудовището, полутигър-полугорила, именувано Гаетано Мамоне.
Само един автор твърди, когато говори за него, че го е познавал лично; това е Куоко. Всички други само възпроизвеждат казаното от него:
„Мамоне Гаетано, отначало мелничар, след това главатар на въстаниците от Сора, беше кръвожадно чудовище, чиято жестокост не може да се сравни с нищо. В продължение на два месеца в една съвсем малка област той разстреля триста и петдесет нещастници, без да броим почти двойно толкова убити от неговите сподвижници. Не говоря за кланетата, насилията, пожарищата; не говоря за страшните ями, където хвърляше нещастниците, попаднали в ръцете му, нито за новите начини на избиване, измислени от жестокостта му: той възобнови изобретенията на Прокруст 9 9 Прокруст — елински разбойник, прочут със своята жестокост. Б.пр.
и Мезенций 10 10 Мезенций — древен етруски цар, убит от Еней. Б.пр.
. Беше толкова кръвожаден, че пиеше кръвта на тези, които бе убил или заповядал да убият. Пишещият тези редове го е виждал как пие собствената си кръв след кръвопускане и с каква жажда търсеше в бръснарница кръвта на хора, на които са пускали кръв преди него. Почти всякога имаше на трапезата си някоя отрязана глава и пиеше от човешки череп.“
На това именно чудовище Фердинанд Сицилиански пишеше: „Генерале, приятелю мой.“
Що се отнася до останалите герои — имаме предвид все историческите лица — те са малко по-човечни: кралица Мария-Каролина, за която бихме се опитали да дадем предварителна скица, ако тя не беше вече дадена в едри щрихи във великолепната реч на принц Наполеон в сената, която се помни от всички; Нелсън, чиято биография е писана от Ламартин; Ема Лайона, която в императорската библиотека може да видите на двадесет портрета; Шанпионе, чието име е записано в първите страници на нашата революция, генералът, който като Марсо, като Ош, като Клебер, като Дезе, като баща ми има щастието да не преживее царството на свободата; и накрая, някои от ония велики поетични образи, които блясват сред политическите катаклизми и във Франция се наричат Дантон, Камий Демулен, Бирон, Байи, мадам Ролан, а в Неапол се именуват Еторе Карафа, Мантоне, Скипане, Чирило, Чимароза, Елеонора Пиментеле.
Читать дальше