Александър Дюма: Сан Феличе

— Той е безспорно — казвате тя — ваш истински приятел, най-предан от всичките ви служители. — И така нататък.

— Да, да, дона Лучия — отговори кралят. — Затова попитайте Асколи какъв номер му изиграх, когато избягахме от Албано.

След това разказа за смяната на облеклото и за начина, по който изиграли ролите си, и добави, като се смееше до сълзи, с цяло гърло:

— Той стана крал! Ако бяхме срещнали якобинци, щяха да го обесят, а пък аз щях да остана жив!

Всичко в тази случка е странно: странно поражение, странно бягство и най-после странно разкриване на станалото пред един чужденец, какъвто бях аз за двора и преди всичко за краля, с когото бях разговарял само веднъж-дваж.

За щастие на човечеството най-малко странна беше предаността на честния царедворец.“

Но скицата, която дадохме на един от героите на нашата книга (като се страхувам, че никой няма да повярва в приликата й с истинския образ), скицата ни би била непълна, ако гледаме този царствен pulcinella 8 8 Pulcinella (ит.) — шут, палячо. Б.пр. само откъм образа му на ладзароне; в профил той е смешен, но анфас е страшен.

Ето в буквален превод от оригинала писмото, което е писал на Руфо, стигнал победоносно пред вратите на Неапол; то е списък на присъди, продиктувани едновременно от омраза, отмъстителиост и страх:

„Палермо, 1 май 1799

Ваше Високопреосвещенство,

След като четох, препрочетох и прегледах с най-голямо внимание пасажа в писмото Ви от 1 април относно съставянето на план за съдбата на многобройните престъпници, които са попаднали или могат да попаднат в нашите ръце било в провинцията, било когато с Божия помощ столицата бъде възвърната под моя власт, трябва най-напред да Ви известя, че намирам всичко, което ми казвате по този повод, за много мъдро и озарено от просветеността, ума и привързаността, за които сте ми давали и непрестанно ми давате неоспорими доказателства.

И така, съобщавам Ви какви са моите намерения.

Съгласен съм с Вас, че не трябва да се престараваме в издирванията. Още повече, че негодниците така открито се проявиха, та може в съвсем кратко време да сложим ръка върху най-покварените.

Моето намерение е следователно да бъдат задържани и надлежно затворени следните категории виновни:

Всички членове на временното правителство на неаполската изпълнителна и законодателна комисия;

всички членове на военната и полицейската комисия, образувани от републиканците;

всички членове на различните общински управления и изобщо всички, получили някакво поръчение от републиката или от французите;

всички, получили поръчение да правят разследвания за предполагаемите прахосничества и злоупотреби на моето правителство;

всички офицери, служили при мен и минали на страната на така наречената република или на французите. От само себе си се разбира, че в случаите, когато мои офицери бъдат заловени с оръжие в ръка срещу мои войски или срещу тези на съюзниците ми, те ще бъдат разстреляни в срок от двадесет и четири часа без никакъв съд и присъда, както и всички барони, които се противопоставят с оръжие в ръка на моите или на съюзническите ми войници;

всички, издавали републикански вестници или печатали възвания и други издания, например съчинения, целещи да насъскват народите ми към бунт и да разпространяват принципите на новото управление.

Ще бъдат задържани също така градските кметове и общинските съветници от населените места, които са отнели властта от моя наместник генерал Пинятели или са се противопоставили на неговите действия и са взели мерки, противни на верността, която ни дължат.

Желая също да бъде задържана някоя си Луиза Молина Сан Феличе и именуваният Виченцо Куоко, разкрили контрареволюцията на роялистите, замислена от Бейкър, баща и син.

След като това стане, възнамерявам да назнача една извънредна комисия от сигурни и избрани хора, които ще съдят по военния устав главните задържани престъпници, и то с пълната строгост на закона.

Признатите за по-малко виновни ще бъдат изгонени от владенията им до края на живота им, а имуществата им ще бъдат конфискувани.

По този повод трябва да ви кажа, че намирам за много разумна Вашата забележка по въпроса за депортирането; но като оставим настрана всички неудобства, аз намирам, че е много по-добре да се отървем от тези усойници, отколкото да ги задържим при себе си. Ако имах някакъв остров, достатъчно отдалечен от владенията ми на материка, бих приел с готовност Вашия план да ги изпратя там; но при близостта на моите острови до двете кралства тези хора биха могли да подготвят заговори заедно със злодеите и недоволниците, които не бихме могли да премахнем в моите държави. Впрочем значителните неуспехи, които бяха нанесени с Божия помощ на французите и, надявам се, ще им бъдат нанасяни и занапред, ще отнемат на депортираните възможността да ни пакостят. Ще трябва все пак добре да се обмисли къде да бъдат депортирани и по какъв начин това ще може да стане без рискове: тъкмо с това се занимавам понастоящем.