Джеймс Купър - Лоцманът

— Ще върши всичко, каквото разумен човек може да поиска от дърво и желязо — отговори лейтенантът. Но няма в океаните кораб, способен да прави завои при такова вълнение само с марсели, и то скъсени с по два рифа. Позволете ни да вдигнем долните платна, лоцмане, и ще видите как фрегата ни ще почне да се носи главно като танцмайстор.

— Нека първо да проверим силата на вятъра — възрази човекът, когото наричаха мистър Грей и като остави Грифит, тръгна към наветрения борд на кораба, където се спря и мълчаливо с учудващо спокойствие, без да обръща внимание на нищо друго впери поглед напред.

Щом бе прибрана котвата, всички фенери на палубата на фрегатата бяха угасени, а когато премина първият шквал, замъждука слаба светлина, усилвана от блясъка на морската пяна, която сега плискаше на бели дантели навред около кораба. Брегът се очертаваше смътно в далечината, като тежка маса черна мъгла над водната линия, и се различаваше от небето само с по-голямата си плътност и тъмнота. Моряците сгънаха и сложиха на място последното въже и няколко минути на претъпканите от хора палуби цареше мъртва тишина. Всички виждаха, че корабът се носи с огромна скорост по вълните, приближавайки бързо оная част на залива, където имаше плитчини и всякакви други опасности, и единствено строгата дисциплина подтискаше тревогата в сърцата на офицери и матроси. Най-после се чу гласът на капитан Мънсън, който викаше на лоцмана:

— Да се опитаме ли все пак да измерим дълбочината, мистър Грей?

Макар, че този въпрос бе зададен високо и интересът, който предизвика накара мнозина от офицерите и матросите да наобиколят тоя, към когото беше отправен и да зачакат нетърпеливо отговора, лоцманът не му обърна никакво внимание. Подпрял главата си с ръка и облакътен на една от койките, разположени край борда, той имаше вид на човек, който съвсем не мисли за опасното положение, в което се намираха. Грифит също се бе приближил до лоцмана. За приличие почака малко, но тъй като въпросът на командира не получи отговор, реши да превиши правата си. Излезе от кръга, който бе заобиколил отблизо лоцмана и пристъпи към загадъчния пазител на живота им.

— Капитан Мънсън иска да знае нужно ли е да се спусне лотът? — запита младият офицер малко нетърпеливо.

И това повторно запитване не получи отговор. Преди да опита отново, Грифит сложи безцеремонно ръка на рамото на лоцмана с намерение да го изтръгне от мислите му, ала непознатият трепна тъй силно, че лейтенантът не можа да продума нищо от изумление.

— Дръпнете се — обърна се той строго към хората, които ги бяха наобиколили. Вървете по местата си и подгответе всичко за овершаг. 19 19 Оверщаг — завой с носа на кораба срещу вятъра. Б.пр.

При гази заповед тълпата се отдръпна като вълна, която се оттегля в морето и лейтенантът остана сам с лоцмана.

— Сега не е време за размишление, мистър Грей — продължи Грифит. Спомнете си какво се споразумяхме и изпълнете дълга си. Не е ли време да направим оверщаг? За какво сте се замислили?

Лоцманът улови протегнатата ръка на лейтенанта и като я стисна конвулсивно, отговори:

— За много неща, свързани с действителността. Вие сте млад, мистър Грифит, пък и аз не съм стар. Но и още петдесет години да живеете, пак няма да видите и да преживеете това, което съм изпитал само за тридесет и три години!

Смаян от този тъй неуместен за момента изблик на чувства, младият моряк не намери какво да отговори, но тъй като нито за миг не забравяше дълга си, отново се върна на въпроса, който най-много го вълнуваше.

— Надявам се, че вашият жизнен опит е свързан главно с този бряг — каза той, защото корабът се движи бързо, а при дневна светлина видяхме толкова много страшни неща, че тъмнината никак не ни вдъхва кураж. Колко време още ще следваме тоя курс?

Лоцманът се отдръпна полека от борда и закрачи към командира на фрегатата, но преди да стигне до него, отговори на Грифит и в гласа му се долавяше дълбоко вълнение, предизвикано от тъжни спомени:

— Да, така е. Голяма част, много голяма част от младостта ми премина на тоя страшен бряг. Това, което за вас е само мрак и тъмнина, за мен е ясен слънчев ден. Но, лавирайте, сър! Лавирайте! Искам да видя как се движи корабът ви, преди да стигнем мястото, където той трябва да ни слуша, иначе сме загубени!

Грифит гледаше учудено подир лоцмана, който се отдалечаваше бавно по посока на шканците. После, когато се съвзе, извика бодро всеки да заеме мястото си, за да се извърши необходимата маневра. Младият офицер не току-тъй се бе хвалил пред лоцмана с добрите качества на своя кораб и с умението си да го управлява. Доказателствата бяха налице. Щом се завъртя кормилото, огромният кораб почна да завива решително срещу вятъра и зацепи вълните, пръскайки пяна високо във въздуха, понесен смело срещу бурята. После, изплъзвайки се грациозно от напора й, легна на друг галс, в посока, противоположна на опасните плитчини, към които преди малко се бе приближавал със страхотна скорост. Тежките реи се извърнаха като ветропоказатели и след няколко секунди фрегатата отново се носеше величествено напред по вълните, като оставяше зад кърмата си скалите и плитчините от едната страна на залива, но се приближаваше до другата, която криеше не по-малко опасности.