Джеймс Купър - Лоцманът

Но преди екипажът да успее да разбере положението, лоцманът прилепи рупора до устата си и започна да произнася команди с такъв гръмовит глас, че даже воят на бурята не можеше да го заглуши. Всяка заповед се даваше ясно и точно, което показваше, че тоя човек разбира от работата си. Кормилото бе бързо овладяно, предните рей успяха, макар и с усилие, да се обърнат срещу вятъра и скоро корабът почна да завива със заден ход.

Грифит като опитен моряк не пропусна да забележи, че лоцманът с почти инстинктивна съобразителност бе избрал единственото средство, което можеше да измъкне кораба от опасното положение. Лейтенантът беше млад, горд, избухлив, но и великодушен. Забравил гнева и унижението, той се завтече към матросите и със своето присъствие и пример спомогна за успешното изпълнение на маневрата. Корабът, в невъзможност да бъде управляван, се наклони бавно под напора на вятъра, като почти докосна с реите си водата, а мрачните вълни блъскаха кърмата му с такава сила, като че ли го наказваха, загдето се бе отклонил от досегашната си посока.

Гласът на лоцмана обаче не секваше — равномерен, спокоен и едновременно тъй силен и ясен, че го чуваха всички. А моряците, подчинявайки се на неговите заповеди, въпреки бурята с такава лекота обръщаха рейте, като че ли те бяха детски играчки. Когато корабът, легнал на фордевинд, 20 20 Фордевинд — курс, при който вятърът духа право или почти право срещу кърмата па кораба. Б.пр. най-после преодоля застоя, предните му платна затрептяха, реите на задните мачти се изравниха, а кормилото бе завъртяно в желаната посока, за да посрещне опасността както от подветрената, така и от наветрената страна. Великолепната фрегата, подчинявайки се на ръката, която я управляваше, отново направи грациозен завой по вятъра и тъй като платната й бяха обърнати, както трябва, се измъкна от заобикалящите я опасни плитчини със същата скорост и плавност, с която се бе приближила до тях.

Моряците следяха със затаен дъх тази изкусна маневра, но нямаше време да дават израз на възхищението си. Непознатият все тъй здраво стискаше рупора и гласът му се въземаше над воя на вятъра всеки път, когато благоразумието или опитът изискваха някаква промяна в управлението на кораба. Още един час се води страшна борба за спасение, тъй като с всяка стъпка фарватерът ставаше все по-лъкатушен, а плитчините все по-плътно обграждаха моряците от всички страни. Лотът беше непрекъснато в действие, а зоркият поглед на лоцмана като че ли проникваше през тъмнината с острота, превъзхождаща човешките възможности. Всички на кораба чувствуваха, че ги ръководи човек, който познава основно мореплаването, и колкото повече се възвръщаше самоувереността, толкова повече растеше усърдието им. Много пъти фрегатата като, че ли се понасяше сляпо към покритите с морска пяна плитчини, където ги чакаше бърза и сигурна гибел, но всеки път звънкият глас на непознатия ги предупреждаваше за опасността и ги подтикваше да изпълнят дълга си. Корабът беше предаден изцяло във властта му и в ония тревожни минути, когато порейки вълните, хвърляше пръски чак над огромните реи, всички се вслушваха жадно в думите на лоцмана, който с невероятното си спокойствие и ненадминато умение бе съумял при такива критични обстоятелства да покори напълно екипажа. Фрегатата тъкмо бе почнала да набира скорост, след като бе променила посоката с помощта на един от деликатните завои, които често й се бе налагало да прави, когато лоцманът за пръв път заговори на капитана, който все още продължаваше да следи работата на измервача при лота, тъй важна в тоя момент.

— Настъпва решителният миг — каза той. Ако фрегатата се държи добре, спасени сме. В противен случай всичките ни усилия ще отидат напразно.

Старият моряк, към когото бе отправено това зловещо предупреждение, се отдръпна от лота и като повика първия си лейтенант, помоли лоцмана да изясни думите си.

— Виждате ли оная светлина на южния нос? — попита лоцманът. Лесно ще я намерите по звездата, която е близо до нея и по това, че от време на време вълните я скриват. А сега погледнете възвишението малко по на север, дето е като сянка на хоризонта — това е хълм, разположен далеч от брега. Ако се движим така, че застанем в створа 21 21 Створ — положение, при което наблюдателят и двата предмета, по които се ориентира, се намират на една и съща права линия. Б.пр. на светлината с хълма, ще бъде добре. Иначе неминуемо ще се разбием на парчета.