Джеймс Купър - Лоцманът

— Да, да — отвърна щурманът, ала няма да имате нужда от далекогледи, за да виждате вехтата ми черупка, когато я спуснете в морето. Не за пръв път, както казваш, такъмите ми са надупчвани от картеч, дори ми е откъсвал някое и друго парче от шпангоутите, но този път ми е улучен главният трюм и плаването ми по тоя свят е свършено!

— Може да не си чак толкова зле, славни Дейвид — каза Барнстейбъл. Доколкото зная, ти си се държал и с по-голяма дупка в кожата от тая, която ти е пробил този злополучен изстрел!

— Да, да — отговори щурманът, само, че беше пробита надстройката ми и докторът лесно можеше да я стигне, за да я закърпи. Ала този път са съборени преградите ми и чувствувам, че всичко в трюма ми е разнебитено. Докторът сигурно вече ме е отписал, защото щом погледна дупката, която ми е пробило гюллето, веднага ме прехвърли на отчето като стар парцал, негоден за нищо. Капитан Мънсън имаше късмет! Вие, мистър Грифит, струва ми се, казахте, че старият джентълмен бил бутнат в морето от гюлле и че смъртта едва успяла да почука на вратата му и той вече плавал за оня свят!

— Краят му беше наистина неочакван! — каза Грифит. Но, ние, моряците, трябва винаги да очакваме такава смърт.

— И затова трябва винаги да бъдете готови да я посрещнете — осмели се да вметне свещеникът с тих, смирен и дори плах глас.

Щурманът изгледа внимателно един по един всички, с които говореше и след кратко мълчание продължи с вид на човек, напълно примирен със съдбата си:

— Той имаше късмет, но мисля, че е грешно да завиждаш на чуждо щастие, щом така е писано на човека. Колкото до подготовката, това е твоя работа, отче, а не моя. И тъй като ми е останало малко време, колкото по-скоро се заловиш с това, толкова по-добре. И за да ти спестя излишни грижи, чуй какво ще ти кажа: Не се церемони много-много с мене, защото за мой срам трябва да призная, че никога не съм обичал учеността. Ако можеш да ми осигуриш сносна койка на оня свят, както на тоя кораб, хем аз ще бъда доволен, хем няма да създавам на никого тук излишни главоболия.

Ако по лицето на свещеника бе пробягала и сянка на недоволство от това неочаквано ограничаване на задълженията му, тя изчезна напълно, когато се взря в простодушното изражение, изписано върху лицето на умиращия щурман, докато излагаше желанията си. След дълго и тягостно мълчание, което нито Грифит, нито приятелят му посмя да наруши, свещеникът отвърна:

— Човек няма власт да направлява милостивата воля господня, мистър Болтроп и каквото и да сторя, не мога да променя всесилната му и неотменима повеля. Сигурно помните какво ви казах снощи в разговора ни на тая тема и няма причина сега да се отмятам от думата си.

— Право да ти кажа, не съм записвал всичко в корабния дневник отговори щурманът, пък и това, което съм запомнил, е преди всичко казано от мен по простата причина, че човек помни по-добре собствените си думи, а не думите на ближния си. Това ме кара да те подсетя, мистър Грифит, че едно от 42-фунтовите гюллета на трипалубния кораб прелетя през бака и скъса въжето на най-добрата котва на разстояние един сажен от скобата и то тъй майсторски, както баба срязва негодна нишка с шивашка ножица! Та, ако бъдеш тъй добър да наредиш на някой от помощниците ми да обърне въжето от другия край и да му прикрепи нов коуш 93 93 Коуш — металически пръстен, в който се вдява въже. Б.пр. , и аз ще ти се отплатя някога.

— Не му бери грижата — каза Грифит. Бъди уверен, че ще се направи всичко, което влиза в задълженията ти, за да се гарантира безопасността на кораба.

Аз лично ще следя за това. А, сега искам за нищо да не се безпокоиш и да мислиш за по-възвишени неща.

— Че защо? — възрази упорито Болтроп. Аз винаги съм смятал, че колкото по-свободен от земни задължения си отиде човек на оня свят, толкова по-лека ще му бъде новата работа, която го очаква там. Снощи отчето например, се залови да ме убеждава, че нямало значение как се държи човек — добре или лошо, важното било да подкрепя съвестта си с подпорите на вярата. Такива работи според мен не бива да се проповядват на кораб, защото може да объркат и най-добрия екипаж.

— О, не … не … уважаеми мистър Болтроп, вие погрешно сте разбрали думите ми! — възкликна свещеникът. Най-малкото погрешно сте …

— Може би, сър — прекъсна го кротко Грифит, нашият почтен приятел и сега няма да ви разбере. Нямаш ли си други земни грижи, които да ти тежат на душата, Болтроп. Някаква заръка някому или пожелание какво да се прави с имуществото ти?