Джеймс Купър - Лоцманът

Щом скочи от оръдието, лоцманът тутакси загуби властния вид, който бе лъхал до тоя момент от цялата му енергична фигура и дори живият му интерес към събитията през тоя ден се стопи в студената, безучастна сдържаност, с която се бе отнасял винаги към новите си познайници. Когато страшната неизвестност премина, всички офицери на фрегатата се втурнаха да заемат по-удобни места, за да наблюдават неприятеля. Деветдесеторъдейният кораб продължаваше да се движи смело напред и вече се бе приближил до 32-оръдейната фрегата, подхвърляна като безпомощна играчка от буйните морски вълни. Фрегатата, която последна се бе намесила в сражението, плаваше по края на плитчините с развети от вятъра изпокъсани платна и изпотрошени реи. Изобщо объркаността й показваше, че непредвиденото препятствие я е принудило да измени курса си. Гледайки английските кораби, ликуващите американски моряци подхвърляха закачки по техен адрес и се поздравяваха за успеха, но скоро грижите за собствения им кораб погълнаха отново цялото им внимание. Барабаните биха отбой, оръдията бяха прибрани по местата си, ранените отнесени и всеки, който можеше да стои на крака, бе заставен да помогне да се поправят повредите и да се закрепят мачтите.

След един час, както бе обещал лоцманът, корабът беше извън всякакви опасности, които при дневна светлина не изглеждаха толкова страшни и преди още слънцето да се скрие напълно зад хоризонта, Грифит, който цял ден не бе се отделил от палубата, видя фрегатата си отново разчистена от разрушенията, причинени й от гонитбата и боя и готова да посрещне нов противник. В тоя момент му съобщиха, че корабният свещеник го моли да слезе в командирския салон. Предавайки командуването на Барнстейбъл, който му бе помагал усърдно както в битката, така и в работата след юва, той смени набързо дрехите си, по които още имаше следи от боя и тръгна да изпълни настойчивата молба на свещеника.

Когато младият морски офицер, който командуваше сега фрегатата, слезе от шканците, за да се отзове на няколкократно повторената покана, той видя, че на кораба вече е въдворен пълен ред, като че ли нищо не бе го нарушило. Батарейната палуба беше почистена от страшните кървави петна, а барутният дим отдавна се бе измъкнал през люковете и размесил с облаците, носещи се над кораба. Минавайки край онемелите батареи, колкото и да бързаше, той не се сдържа и погледна пробивите в бордовете — страшни следи от неприятелските гюллета. А, когато почука леко по вратата на каютата, зоркото му око вече бе забелязало всички материални щети, причинени на фрегатата в най-важните й точки. Вратата бе отворена от корабния лекар, който, отдръпвайки се, за да мине Грифит, поклати глава, което в професията му означаваше, че е загубена всякаква надежда и веднага излезе да помогне на ония, които още можеха да имат полза от него.

Читателят не бива да мисли, че през тоя изпълнен със събития ден Грифит бе забравил Сесилия и нейната братовчедка. Напротив, дори в най-напрегнатите моменти на битката неспокойното му въображение си бе представяло живо ужаса и страданията, които изпитваше неговата любима. И щом матросите се отдръпнаха от оръдията, заповяда да се сложат отново преградите и да се подредят мебелите в салона, отреден за гостенките, макар че по-важни и неотложни служебни задължения не му позволяваха да се погрижи сам за удобствата им. Затова смяташе, че ще намери помещението в пълен ред, но никак не очакваше да види гледката, която се изпречи пред очите му.

Между две мрачни оръдия, които контрастираха странно с изрядната подредба на салона, на широка кушетка лежеше полковникът, явно в предсмъртния си час. На пода до него беше коленичила разплаканата Сесилия. Черните й буйни къдрици, които обграждаха бледото й лице, се спущаха в безредие чак до земята. Кетрин се бе навела нежно над умиращия старец и в тъмните й, пълни със сълзи очи. Дълбокото състрадание беше примесено с чувство за виновност. Няколко слуги и слугини бяха наобиколили тази печална група. Всички те, изглежда, бяха под впечатлението на скръбното съобщение, току-що направено от лекаря. Корабната прислуга бе подредила мебелите тъй грижливо, като че ли изобщо не бе ставала страшната битка, която доскоро предаваше тъй войнствен вид на това помещение. На отсрещното канапе беше проснато якото, едро тяло на Болтроп. Вестовоят на капитана бе сложил главата му на скута си, а приятелят му свещеникът, го държеше нежно за ръката. Грифит вече бе чул, че щурманът е ранен, но за пръв път виждаше в какво положение се намира полковник Хауард. Когато попремина изненадата му от това неочаквано откритие, младият човек се приближи до ложето на стареца и с най-искрен глас се опита за изрази съжалението и съчувствието си.