Джеймс Купър - Лоцманът

Никога сутрешната вахта не се бе сторила толкова дълга на двамата млади моряци, лишени поради взаимната си вражда и гордост от възможността да водят откровен приятелски разговор, който вече много години бе подслаждал скучните часове на продължителната им и понякога отегчителна служба. И сякаш да ги цоставят в още по-неудобно положение, точно когато най-дълбок сън бе налегнал уморените моряци, Сесилия и Кетрин решиха да се измъкнат от тясната, претъпкана каюта и излязоха на палубата да подишат чист въздух. Те стояха облегнати на хакборда и разговаряха тихо, с откъслечни фрази. Но, тъй като знаеха, че възлюблените им са скарани, инстинктивно се въздържаха от всякакъв поглед или жест, който някой от двамата млади мъже можеше да изтълкува като подкана да се приближи, от което другият би се почувствувал пренебрегнат. Двайсет пъти нетърпеливият Барнстейбъл изпитваше изкушение да се отърси от притеснителната задръжка и да се приближи до любимата си. Но, всеки път го възпираше скритото съзнание, че не е постъпил правилно, и привичното Чинопочитание, присъщо на морския офицер. Грифит от своя страна с нищо не показваше, че възнамерява да се възползува от тази мълчалива отстъпка в негова полза, а продължаваше да крачи все по-бързо по шканците, като от време на време поглеждаше нетърпеливо към оная част на небето, откъдето можеше да се очакват първите лъчи на зората. Най-после Кетрин с (неизменната си находчивост и може би с известно хкрито кокетство събори всякакви прегради, като заговори първа, обръщайки се нарочно към любимия на своята братовчедка:

— Докога ще се измъчваме в такова тясно помещение, мистър Грифит? — запита тя. Наистина във вашите морски обичаи има свобода, която, меко казано, не подхожда на нас, жените, свикнали на всякакви ограничения!

— Щом се разсъмне и видим фрегатата, мис Плаудън — отговори той. Ще ви прехвърлим от стотонен кораб на друг с водоизместимост хиляда и двеста тона. Ако обаче и там ви се стори недостатъчно удобно в сравнение със „Света Рут“, не забравяйте, че тия, които живеят в океана, смятат за достойнство да се отнасят с пренебрежение към разкоша, който може да се намери на суша.

— Поне, сър — отвърна Кетрин с миловидност, която умееше да си придава при нужда, това, на което ще имаме възможност да се наслаждаваме, ще бъде подсладено със свободата и украсено с гостоприемството на моряците. За мен, Сесилия, въздухът в открито море е чист и освежителен, сякаш вятърът го довява чак от нашата далечна Америка.

— Ако и да нямате корава ръка на патриот, мис Плаудън, поне имате твърде родолюбиво въображение — каза през смях Грифит. — Този лек бриз духа откъм холандските блата, а не от просторните равнини на Америка. Слава богу, най-после почва да се развиделява! Ако теченията не са отнесли фрегатата много на север, непременно ще я видим, когато се съмне.

Тази обнадеждаваща вест накара прекрасните братовчедки да извърнат очи към изток, където ги прикова великолепният морски изгрев. Малко преди разсъмване мракът над океана се сгъсти още повече, а звездите заблестяха на небето като трепкащи огнени точки. Но, ето, че на хоризонта се очерта ивица бледа светлина, която ставаше все по-ярка и по-широка, и там, където досега не се виждаше нищо освен мъгливия край на небосвода, прихлупил тъмните води, се появиха продълговати перести облаци. Тази разширяваща се светла ивица, която приличаше на сребриста пролука в небето, постепенно порозовя. После премина бързо в по-гъсти багри, докато най-после цялото море на изток бе обхванато от широк огнен пояс, който избледняваше към зенита, където се сливаше с бисерното небе или трептеше с постоянно сменящи се цветове по причудливите купчинки от леки облачета. И докато двете млади девойки наблюдаваха с възхищение тази красива игра на багрите, над тях, сякаш от небесата, екна глас:

— Ура, платно! Фрегатата е право срещу носа ни, сър!

— Зная, зная. Сигурно си спал с едното око, драги — отвърна Грифит, иначе отдавна щеше да ни предупредиш! Погледнете малко по на север от мястото, където изгрява слънцето, мис Плаудън и ще видите нашия прекрасен кораб!

Неволен вик на възторг се изтръгна от устата на Кетрин, когато, следвайки напътствията на Грифит, след феерията на утринните багри съзря фрегатата. Вълнообразната линия на ленивото море, която ту се надигаше, ту спадаше тромаво по светлата граница на небето, не можеше с нищо да отвлече погледа, впит жадно в красивия самотен кораб. Той се носеше бавно по дългите вълни, разперил само две от по-малките си долни платна. Ала, високите му мачти и тежки рей се очертаваха рязко като черни линии на пламналото небе и дори най-тънкото въженце от сложната плетеница на такелажа му се открояваше ясно на реите си с отчетливостта на красива картина. От време на време, когато огромният му корпус, повдигнат от някоя вълна, се възправяше на фона на небето, формата и размерите му се виждаха ясно, но щом следващата вълна го закриеше, тази мимолетна гледка изчезваше и над водата оставаха да се полюляват грациозно само реите му, сякаш готови да се гмурнат заедно с кораба в морските дълбини. Колкото повече просветляваше, илюзията за цветове и разстояние постепенно се губеше, а малко преди да се покаже слънцето, фрегатата вече се виждаше ясно на една миля от тендера. Черният й корпус сега беше изпъстрен с оръдейни амбразури, а високите, заострени мачти бяха придобили естествените си размери и окраски.