Джеймс Купър - Лоцманът

Колкото до общуването, по някаква странна случайност свещеникът на фрегатата беше почти в същото положение, както този стар морски вълк.

Страстно желание да подобри участта на тия, които бяха обречени да намерят смъртта си в морските дълбини, бе подтикнало този опитен и простодушен свещенослужител да приеме такъв пост, с наивната вяра, че е предопределен да стане оръдие за спасението на мнозина, които са забравили висшия смисъл на земното си съществуване. Границите и целта на нашата повест не ни позволяват да разкажем за многото причини, които не само бяха разрушили напълно всичките му измамни надежди, но и принудили тоя добър божи служител да води трудна и страшна борба със себе си, за да остане на висотата на свещения си сан. Мисълта, че отстъпва от вярата си, бе толкова пречупила житейската, ако не и духовната гордост на свещеника, че бе започнал да изпитва радост от общуването с грубия щурман, който поради напредналата си възраст понякога обичаше да говори за задгробния живот, макар и по начин, присъщ на своеобразния му характер. Може би и двамата се чувствуваха не на място, но поради някакви тайни симпатии, независимо от техните подбуди, изпитваха взаимно влечение.

През въпросната нощ мистър Болтроп бе поканил свещеника да му прави компания на „Бързи“, добавяйки на простоватия си груб език, че тъй като на брега сигурно ще има бой, „някой и друг нещастник може да има нужда от неговата подкрепа“. Свещеникът бе приел тази странна покана от желание да разнообрази някак монотонния си живот на море, а може би и от стаена в смутената му душа жажда да бъде колкото се може по-близо до terra firma. Тъй че, след като лоцманът слезе на брега със своите неукротими юнаци, на притихналия тендер останаха само щурманът и свещеникът заедно с помощник-боцмана и десетина-дванайсет матроси. Първите няколко часа тази славна компания прекара в малката каюта на кораба в мирен разговор над чаша грог, подправен със сладки приказки по най-различни спорни въпроси, които всеки разглеждаше по своему, но за голямо съжаление на читателите нямаме време да се спираме на тях. Когато обаче вятърът задуха към неприятелския бряг, благоразумният щурман отложи разискванията за друг, по-удобен момент и без да изпуща чашата с грога, моментално се качи на шканците.

— Ето на — провикна се почтеният моряк, слагайки със самодоволен вид дървената чаша до себе си на палубата. Това се казва морски живот! Не обичам аз, отче, тая врява на кораба, който няма да назова, но който стои сега на около три левги от нас в открито море със зарифени гротмарсел, форстенгастаксел и фок!

Е, бива ли ме да приготвям грог? Хей, стегни по-добре фала! От тая напитка очите ти ще засвяткат като фар в тъмна нощ! Какво, не искаш ли? Хайде де, не бива да пренебрегваме английския ром.

След тази деликатна забележка той отпи солидна глътка и добави: Ти, отче, приличащ малко на нашия първи лейтенант. Той също пие, както казвам аз само стихии — вода, разредена с въздух.

— Трябва да qe признае, че мистър Грифит наистина дава здрав пример на екипажа — отвърна свещеникът, може би малко гузен, че този пример не въздействуваше достатъчно силно на самия него.

— Здрав ли? — извика Болтроп. Позволи ми да ти кажа, уважаеми буквоядецо, че ако наричаш тая лековита диета здрава, значи слабо разбираш от солена вода и морски мъгли! Ала мистър Грифит е моряк на място. И ако се занимаваше по-малко с дреболии и глупости, когато стигне нашите години, ще бъде много приятен компанйон. А, както виждаш сега, отче, главата му е твърде много заета с разни дивотии, като военната дисциплина например. Не ще и дума, хубаво е да сменяш навреме такелажа, да следиш добре мачтите и дори котвеното въже. Но бог да ме убие, отче, ако мога да разбера защо трябва … Обърни срещу вятъра, дръвнико! Не виждаш ли, господинчо, че си насочил кораба към Германия? Та, викам, не мога да разбера защо трябва да се вдига патърдия кога да си смениш ризата. Тази ли, или идущата седмица, или пък ако времето е лошо — по-идущата! Не обичам много да се строявам за преглед, макар че няма какво да ме упрекнат за поведението ми, освен че държа тютюна не под която буза трябва!

— И мен понякога ме измъчва тая дисциплина. Тя страшно подтиска духа особено когато тялото страда от морска болест.

— Е, да, първия месец често те присвиваше — каза щурманът. Спомням си как веднъж, когато бързаше да претупаш едно погребение, нахлупи на главата си шапка на морски пехотинец! Пък и никак не мязаше на член на екипажа, докато носеше ония проклети черни гащи с токи под коленете! Наистина не съм те виждал да се качваш по трапа на шканците, но като гледах през комингса на люка, все ми се струваше, че ще лъснат пищялките ти. А, право да ти кажа, отче, когато по палубата припка човек с такива голи върлини, като че виждам дявол! Ала след като шивачът каза, че гащите ти са за бракуване и домакинът ни даде да опаковаме долните ти подпорки в моряшки панталон, понякога не мога да различа краката ти от краката нагротмарсовия!