Джеймс Купър - Лоцманът

— Всъщност трябва да бъда благодарен за тази смяна — рече смирено свещеникът, — ако наистина е имало, както казваш такава прилика, докато бях в обичайната одежда на моя сан.

— Че какво общо има това с духовния сан? — учуди се Болтроп, поемайки си дъх след порядъчна глътка. Пищялките на човека са си пищялки, за каквото и да служи горното му снаряжение. Аз още от малък мразех късите гащи, може би защото винаги съм си представял дявола с тях. Нали знаеш, отче, когато говорим за някого, почти всякога си представяме такелажа и разните му такъми. За това нямам основание да мисля, че сатаната ходи гол. Дръж попътен вятър, дръвнико, че караш право срещу вятъра, мътните да те вземат! Та, казвам, винаги съм си представял дявола по къси гащи и триъгълна шапка. Някои от нашите млади лейтенанти се явяват на неделен преглед с триъгълни шапки като пехотни офицери. Но, аз повярвай ми, по-скоро бих излязъл по нощна шапчица, отколкото с такъв триъгълник.

— Чувам плясък на весла! — възкликна свещеникът, който, виждайки, че щурманът си представя великия дух на злото по-ясно от самия него, се помъчи да скрие невежеството си, като премина на друга тема. Да не би да се връща някоя от лодките ни?

— Да, да, възможно е. Да бях на тяхно място, отдавна щеше да ме хване брегова болест. Обръщайте, момчета, и лягайте в дрейф!

Тендерът, подчинявайки се на кормилото, се спусна по вятъра, поклати се известно време между вълните, после обърна нос към скалите и като постави платната така, че да легне в дрейф, постепенно загуби скорост и най-после спря. Докато се извършваше тази маневра, из мрака откъм брега изплава лодка и в момента, когато „Бързи“ застана на едно място, дойде толкова наблизо, че можеше да се чуе човешки глас.

— Хей, вие от лодката! — изрева Болтроп през рупора, който с помощта на дробовете му възпроизведе звуци, твърде наподобяващи мучене на бик.

— Да, да! — отговори звънък глас, който се носеше отчетливо над вълните, без да има нужда от изкуствени средства за усилване.

— Аха, иде някой от лейтенантите с вечното си „да, да“ — забеляза Болтроп. Хайде, момче, надуй боцманската си свирка, да те чуят от, борда! Но, ето и друга лодка откъм кърмата! Хей, обадете се!

— „Бързи“! — отвърна друг глас от противоположната посока.

— „Бързи“! След малко ще ми изстине капитанското място — забеляза щурманът.

С тая лодка иде човек, който щом се качи на кораба, ще почне да се разпорежда. Хм, това е мистър Грифит и трябва да си призная, въпреки слабостта му към панталони с токи на коленете и всякакви там финтифлюшки, много се радвам, че се е измъкнал от ръцете на англичаните! Ох, ей сега всички ще ни се изтърсят на главата! Ала ето още една лодка откъм подветрената ни страна! Вече са наблизо, може да ни чуят. Я да видим дали не са заспали. Хей, вие от лодката!

— „Флаг“! — отговори трети глас от една малка, лека лодчица, която се бе приближила незабелязано до тендера, идвайки право откъм скалите.

— „Флаг“?! — повтори Болтроп, сваляйки смаяно рупора. Такава голяма дума май не подхожда на такава черупчица! Дори Джек Менли не би я изрекъл тъй гръмко. Но, ей сега ще разбера кой има нахалството да се приближава така до трофея на един американски военен кораб! Хей, вие от лодката, повтарям!

Тоя последен зов, произнесен с отсечен, заплашителен тон, целеше да покаже, че човекът, който вика, никак не се шегува. За това гребците на лодката, която вече беше съвсем близо до тендера, вдигнаха едновременно веслата, сякаш от страх да не би викът да бъде последван моментално от някакви по-енергични средства за установяване на самоличността им. Човекът, седнал на кърмата, при това повторно подвикване се сепна, а после като че изведнъж се опомни и отвърна със спокоен глас:

— Не… не.

— „Не … не“ и „флаг“ са съвсем различни отговори — изръмжа Болтроп. Кой невежа е насреща?

Той още продължаваше да мърмори, възмутен от невежеството на непознатия, когато лодката се приближи бавно до брега и от кърмовата й седалка на палубата на пленения кораб се прехвърли лоцманът.

— Вие ли сте, мистър лоцман? — провикна се щурманът, като вдигна един боен фенер на две педи от лицето на човека пред себе си и се взря с тъпо недоумение в очите му, изпълнени с гордост и гняв. Значи, сте вие! Аз пък ви мислех за опитен човек, който не би се приближил до военен кораб в тъмното с такава голяма дума на устата, когато всеки юнга знае, че никога не носим раздвоено като ластовича опашка знаме! „Флаг“, а? Ех, да бяха тук войниците, хубаво щяха да ви нашарят.