Джеймс Купър - Лоцманът

Още с първия вик „Платно!“, рязкото изсвирване на боцмана събуди екипажа на „Бързи“ и дълго преди двете братовчедки да бяха откъснали възхитени очи от очарователната гледка на небосвода, отдето утрото прогонваше нощта, тендерът отново бе потеглил, за да настигне фрегатата. За миг, когато двата ветрохода се сближиха, изплашените девойки помислиха, че фрегатата ще блъсне малкото корабче, което мина бавно откъм подветрената й страна, за да може Грифит да поговори с престарелия си командир.

— Много се радвам, че ви виждам, мистър Грифит! — подвикна капитанът, който стоеше до борда на своя кораб и го поздравяваше сърдечно, като махаше с шапка. Добре дошъл, капитан Менюъл. Добре дошли, добре дошли, момчета! Всички сте добре дошли като бриз в тихо време. Но, като огледа палубата на „Бързи“, забеляза Сесилия и Кетрин, свити от уплаха и по добродушното му лице премина сянка на недоволство. Какво е това, джентълмени? — продължи той. Тази фрегата, собственост на Конгреса, не е нито танцувална зала, нито църква, та да се пълни с жени!

— Охо, охо — промърмори Болтроп, обръщайки се към приятеля си, свещеника — ей сега старият ще си покаже бизана. Ще видиш, че умее да се издига към вятъра! Той се развилнява, когато пасатите променят посоката си, тоест веднъж на шест месеца. Ала спадне ли му настроението, непременно иде буря. Я да чуем сега какво ще каже първият лейтенант в защита на тия аристократични фусти!

Дори пурпурното небе не бешй обляно с такава руменина, каквато обагри за миг красивото лице на Грифит, но като подтисна негодуванието си, той отговори натъртено:

— Мистър Грей пожела да доведа пленниците, сър.

— Мистър Грей! — повтори капитанът и мигновено от лицето му изчезна всякаква следа от недоволство, което се смени със снизходителност. Приближете се повече до фрегатата, сър, а аз веднага ще наредя да приготвят трапа, за да посрещнем гостите си!

Болтроп, доловил с учудване тази внезапна промяна в тона на своя командир, поклати няколко пъти глава, сякаш бе вникнал в някаква непостижима за околните тайна и сметна за уместно да забележи:

— Ти, отче, сигурно си мислиш, че ако имаш в ръката си календар, ще можеш да кажеш накъде ще духа утре вятърът! Но, готов съм да ти се закълна, че и по-добри предсказатели от теб са се лъгали! Защото достатъчно е един дръвник — не, откровено казано, той е отличен моряк! Достатъчно е лоцманът да рече: „Вземете тия жени и корабът така ще се задръсти с фусти, че човек половината от времето си трябва да внимава само за обноските си!“ Помни ми думата, отче: Тази прищявка ще излезе солена на Конгреса — само платът за пердета ще струва колкото заплатата на моряк първа категория за цяла година, като пресметнеш и износването на подвижния такелаж поради честото намаляване на платната, за да не изпаднат жените в истерия при всеки шквал!

Тъй като се налагаше присъствието на мистър Болтроп във връзка с по-нататъшната работа на тендера, свещеникът бе лишен от възможност да изрази несъгласието си с мнението на своя недодялан приятел, защото и той, и всички други на кораба с изключение на тия, чиито навици и възгледи не бяха закостенели, не можаха да останат равнодушни към прелестта на новите си спътнички.

Щом „Бързи“ легна в дрейф с нос към фрегатата, дългата върволица лодки, които бе влачил на буксир през втората половина на нощта, се приближиха до борда му и се напълниха с хора. А, когато моряците преминаваха от тесния тендер в по-привичните за тях помещения на фрегатата и дисциплината бе поотслабена, настъпи буйно, необуздано веселие. Гръмогласен смях се разнасяше като ехо от лодка на лодка, подмятаха се неудържимо груби шеги, смешки и цветисти ругатни. Скоро обаче врявата утихна и прехвърлянето на полковник Хауард и поверениците му на фрегатата стана наистина не толкова бързо, но все пак като се спазваше съответният етикет. След като се посъветва насаме с Грифит и лоцмана, капитан Мънсън посрещна нечаканите си гости с непринудена сърдечност и същевременно с явно желание да бъде учтив. Той любезно им предостави двете си удобни каюти и им предложи да ползуват също салона му.

Няма да забавяме повествованието, за да описваме подробно с какъв възторг и интерес останалите на кораба моряци слушаха разказите за чутовни подвизи на по-щастливите си другари, които се бяха върнали от експедицията на брега, увенчани със слава. Почти цял час не стихна веселата глъчка и суетня във всички кътчета на фрегатата. Офицерите слушаха снизходително виковете и смеховете, но след закуска необузданото веселие секна. Постъпи редовната вахта и по-голямата част от хората, чиито служебни задължения не им налагаха да бъдат на палубата, побързаха да се възползуват от тази възможност и да наваксат загубения през изтеклата нощ сън. Но, никакви приготовления не се правеха за отплаване на кораба, макар и по-младите офицери да забелязаха, че капитанът, първият лейтенант и загадъчният лоцман дълго и сериозно се съвещаваха, очевидно за да решат какво да правят отсега нататък. Лоцманът хвърляше от време на време тревожен поглед към изток, изучавайки внимателно хоризонта с далекогледа, а после извръщаше нетърпеливо очи към гъстата мъгла, която се стелеше над океана като нисък облак, закриващ напълно гледката към юг. На север и покрай брега въздухът беше чист, а по морето не се виждаше нито една точица. Още на разсъмване обаче от изток се бе показало малко бяло платно, което постепенно се издигаше над водата и придобиваше очертанията на кораб със значителна големина. Всички офицери на шканците разглеждаха един по един това далечно платно и изказваха мнението си за естеството и целта на кораба. Дори Кетрин, която с братовчедката си дишаше чист въздух и се любуваше на красивия морски пейзаж, не се сдържа да приближи лъчезарните си очи до далекогледа, за да наблюдава тоя странен пришълец.