Джеймс Купър - Лоцманът

Лоцманът го изгледа още по-свирепо и като се извърна сърдито, тръгна по шканците към кърмата на кораба с високомерно мълчание, сякаш смяташе под достойнството си да отговори. Болтроп още известно време гледа презрително подире му, но пристигането на лодката, на която бе подвикнал най-напред — тя се оказа катерът, веднага насочи вниманието му към други работи. Барнстейбъл бе обикалял дълго из морето, без да успее да намери тендера. А, тъй като трябваше да пази поведение пред пътниците, стигна до „Бързи“ съвсем не в добро настроение. Полковник Хауард и племенницата му през цялото време бяха мълчали. Старецът от гордост, а девойката от деликатност пред явното недоволство на чичо си. Кетрин, която вътрешно ликуваше, че всичките й планове бяха успели, от приличие за известно време беше сдържана като тях. Барнстейбъл няколко пъти се опита да й заговори, но тя му отговаряше само колкото да не обиди любимия си, като с държането си даваше да разбере, че предпочита да мълчи. За това лейтенантът, след като помогна на дамите да се качат на тендера и предложи да направи същата услуга на полковник Хауард (който отказа студено), се отдръпна с онова раздразнение, което е присъщо на служещите по военните кораби не по-малко, отколкото на всички други простосмъртни, и изля яда си върху тоя, с когото можеше да си позволи такова нещо.

— Какво значи това, мистър Болтроп? — развика се той. Пристигат лодки с дами, а вие държите гафела повдигнат така, че подветреният ръб на платното е опънат. Веднага отпуснете дерикфала 90 90 Дерикфал — въже за вдигане на гафела. Б.пр. , сър!

— Слушам, сър! — промърмори щурманът. Хей, вие там, отпуснете фала, макар че корабът няма да помръдне с един възел за цял месец, щом всички кливери са опънати.

Придружен от хрисимия свещеник, той се приближи с мрачен вид до матросите на бака и добави: По-скоро бих очаквал мистър Барнстейбъл да докара с лодката живо говедо, отколкото тия фусти! Само господ знае какво Ще стане сега с фрегатата, отче! Й без туй тук беше заприличало на нищо с тези триъгълни шапки, пагони, токи и какво ли не още. А, сега с тия жени и разните им кутии и шапки фрегатата ни ще стане втори Ноев ковчег. Добре, че не са пристигнали с карета, запрегната с шест коня, или поне с двуколка!

На Барнстейбъл, изглежда, му ставаше по-леко, като изливаше яда си върху другите, защото още няколко минути разиграваше матросите с най-различни манипулации по всички части на кораба, командувайки бързо и отсечено, което показваше не толкова важността на тия маневри, колкото настроението му. Скоро обаче бе принуден да предаде командуването на Грифит, който пристигна с претова-рената голяма лодка на фрегатата, където бяха повечето от моряците, участвували в експедицията. Така една по една бързо надойдоха и другите лодки и целият отряд отново се събра благополучно под своя национален флаг.

Малката каюта на „Бързи“ бе предоставена на полковник Хауард, племенниците му и техните прислужнички. Лодките, всяка под надзора на своя кормчия, се наредиха на буксир зад кърмата на тендера и Грифит заповяда да се вдигнат платната и да се излезе в открито море. Повече от час тендерът държа все тоя курс, плъзгайки се грациозно по искрящите води, като се повдигаше и спускаше из-тежко върху дългите, гладки талази, сякаш съзнаваше какъв необикновен товар му е възложено да носи. Ала след това пак се обърна срещу вятъра, легна в дрейф и зачака да се зазори, за да може по-лесно да открие местоположението на величествената фрегата, на която беше само скромен помощник. В тясното му пространство бяха струпани повече от сто и петдесет души и в полумрака изглеждаше, като че палубите му са осеяни с човешки глави.

След успешната експедиция, както е редно, началството „отпусна юздите“ и над притихналите води се разнесоха шумните шеги и още по-шумните смехове на моряците, развеселяващата чаша минаваше от ръка на ръка и от време на време възбудените матроси избухваха в своеобразни клетви и страшни проклятия по адрес на неприятеля. Най-после врявата, вдигната от новопристигналите, лека-полека утихна и много от матросите слязоха в трюма на тендера да видят къде да се поизтегнат, когато изведнъж над морето се понесе звучен, мъжествен глас, който поде любимата моряшка песен. Запяха и други, зареди се песен след песен, докато най-после умората надви тоя многогласен хор и вместо песни почнаха да се чуват само отделни куплети и вместо строфи откъслечни фрази. Скоро палубите се покриха с налягали хора, които, полюлявани изтежко от люшкането на кораба, потънаха в сън под открито небе и може би сънищата ги пренасяха в други времена и на други места в тяхното полукълбо. Склопиха се и тъмните очи на Кетрин и дори Сесилия, подпряла глава на рамото на братовчедката си, се бе унесла сладко в невинен, спокоен сън. Болтроп се промъкна пипнешком между моряците в трюма, където изрита един от щастливците от койката му и се настани сам в нея, без да го е грижа, че го оставя без легло. Това студено безразличие към удобствата на другите се бе вкоренило у него още от времето, когато и към собствената му особа се бяха отнасяли по същия „кавалерски“ начин. Така един по един всеки прислоняваше глава на корабните дъски, на оръдията и на всичко, което можеше да послужи за възглавница. Само Грифит и Барнстейбъл останаха да се разхождат във високомерно мълчание по шканците.