Джеймс Купър - Лоцманът

— Говореха за тебе така, че сърцето ми се свиваше от болка, като ги слушах. Защото много лесно е да забравиш изминалите години, ала не е така лесно да изтръгнеш от сърцето си чувствата, които са те вълнували на младини.

— Да, приятно е да зная, че въпреки злословията по мой адрес, робите треперят от мен в бърлогите си! — възкликна лоцманът и отново закрачи бързо назад-напред. Така е, когато изпъкнеш между другите и станеш пръв в своята професия! Все още се надявам да доживея деня, когато Джордж III ще се сепва, като чуе името ми дори между стените на двореца си.

Елис Дънскоум го слушаше в дълбоко и печално мълчание, разбрала, че и последната брънка във веригата на взаимното им влечение се бе скъсала и че слабостта, която неволно я бе овладяла, не намираше съответен отклик в душата му. Тя оброни за миг глава на гърдите си, но веднага се изправи и с присъщата си кротост напомни на лоцмана за своето присъствие, обръщайки се към него вече по-спокойно:

— Казах ти всичко, което може да ти бъде от полза. А, сега трябва да се разделим.

— Какво? Толкова скоро? — извика той, като скочи и я улови за ръката.

Но, това е много кратка среща, Елис, пред толкова дълга разлъка!

— Кратка или дълга, все трябва да свърши — отвърна тя. Твоите другари сигурно се готвят да отплават, пък и ти, струва ми се, не би искал да останеш сам на брега. Ако ти се случи пак да навестиш Англия, дано да дойдеш тоя път с други чувства към нея. Желая ти всичко най-хубаво, Джон и навред да те съпровожда божията благословия, стига да я заслужиш.

— Искам само да се молиш от все сърце за мен! Ала нощта е тъмна, затова ще те изпратя до манастира.

— Няма нужда — отговори тя с женска скромност. Понякога невинният може да бъде безстрашен колкото най-храбрия ви воин. А, тук няма от какво да се страхувам. Ще тръгна по такава пътека, че да не срещна вашите войници. Още веднъж ти казвам „сбогом“, Джон! — Гласът й трепереше, когато продължи: Ти ще имаш участта на всички хора и ще преживееш минути на тревоги и слабост. В такива минути си спомни за тия, които си оставил на тоя презрян остров, а между тях може да си спомниш и за тая, която беззаветно ти е желала щастие.

— Бог да бъде с теб, Елис! — каза той, трогнат от вълнението й, забравил за миг честолюбивите си мечти, за да се отдаде на по-земни чувства. Но, не мога да те пусна сама.

— Тук ще се разделим, Джон — произнесе тя твърдо. И то завинаги! Така ще бъде тю-добре за двама ни, защото ми се струва, че не сме един за друг. Тя издърпа полека ръката си, която той бе сграбчил и като промълви още веднъж „сбогом“, обърна се и закрачи бавно по посока на манастира.

Лоцманът понечи да тръгне подире й с твърдото намерение да я изпрати, но в тоя момент от скалите се разнесоха войнствените звуци на барабана и флейтата, а от брега запищя пронизително свирката на боцмана и опитното ухо на лоцмана разбра, че това е последният сигнал за отплаване.

Подчинявайки се на настойчивия зов, този странен човек, у когото естествените чувства, готови преди малко да бликнат неудържимо, отдавна бяха подтиснати от призрачни честолюбиви пориви, а може би и от неутолима омраза, тръгна дълбоко замислен къмЯ лодките. След малко срещна войниците на Бъроуклиф, които без оръжие, но свободни, се връщаха мирно в казармите си. За щастие на тия хора, лоцманът беше твърде погълнат от мислите си, за да забележи тази проява на великодушие от страна на Грифит и се опомни едва когато неочаквано на пътя му се изпречи някакъв човек, който с леко потупване по рамото му даде да разбере, че го е познал, и лоцманът видя пред себе си Бъроуклиф.

— Събитията от тая нощ показаха, сър, че не сте такъв, за какъвто може да ви помисли човек — заговори капитанът. Вие трябва да сте адмирал или генерал на метежниците, защото доколкото видях, тази вечер се водеше странен спор помежду ви кой има правото да командува. Но, комуто и да принадлежи върховното командуване, позволявам си да ви прошепна на ухото, че се отнесохте много нечестно с мен. Повтарям: Цялата ваша пасмина постъпи много нечестно с мен, а най-вече вие.

Лоцманът се сепна, като чу тия странни думи, произнесени с жлъчността на човек, претърпял несполука, но само махна с ръка на капитана да си върви и се отдръпна, за да продължи пътя си.

— Изглежда, че не ме разбрахте, както трябва — продълж упоритият офицер. Слушайте, сър, вие се отнесохте нечестно с мем и не мислете, че бих казал това на джентълмен, ако не знаех, че давам възможност да излее гнева си.