Джеймс Купър - Лоцманът

— Ти говориш за фрегатата! — каза Елис, внезапно заинтересувана от тая тема. Това ли е единственият кораб, с който можете да избягате от враговете си?

— Елис Дънскоум, изглежда, не е следила достатъчно събитията, щом ми задава такъв въпрос! — отвърна надменно лоцманът. По-добре би било да каже: „Това ли е единственият кораб, от който трябва да избягат враговете ви?“

— О, в такъв момент не мога да отмервам добре думите си! — извика Елис с нескрита тревога. Случайно дочух част от един план, чиято цел е да бъдат унищожени с внезапно нападение всички американски кораби, които се намират в наши води.

— Такъв план, моя мила Елис, може да хрумне внезапно някому, но не и да се изпълни. А кои бяха тия страшни съзаклятници?

— Не зная дали няма да изменя на дълга си пред краля, ако ги издам — промълви нерешително Елис.

— Е, както искаш — отвърна студено лоцманът. Така някои кралски офицери може да се спасят от смърт или от плен. Както ти казах вече, това е изглежда последното ми посещение на тоя остров, Елис и вероятно последната ни среща.

— И все пак — каза Елис, все тъй следвайки хода на мислите си — няма да е зле, ако успея да предотвратя кръвопролитие и особено ако направя нещо полезно за тия, които отдавна познавам и ужаважам!

— Хм, в това поне няма нищо трудно и осъдително — вметна лоцманът с явно безразличие. Но, крал Джордж може спокойно да мине без някои от слугите си.

И без туй списъкът на жалките му фаворити е тъй дълъг!

— Напоследък в манастира живееше някой си Дилън, който обаче изчезна безследно — каза Елис. По-право бе пленен от твоите Другари. Познаваш ли го, Джон?

— Чувал съм, че имало един негодник с такова име, но никога не сме се срещали. Елис, ако бог е рекъл това да бъде последната ни …

— Бил пленник на шхуната „Ариел“ — продължи тя, все тъй несмущавана от привидното равнодушие към думите й, а когато го пуснали да се върне в „Света Рут“, забравил, че е дал тържествено обещание и го нарушил най-позорно, за да изпълни пъклените си замисли. Вместо да извърши уговорената размяна, скроил клопка на тия, които го пленили. Да, това било гнусно вероломство! Защото се отнасяли вежливо и великодушно с него и сигурно щели да го освободят.

— Голям подлец е бил наистина! Но, Елис …

— Не, изслушай ме, Джон! — възкликна тя, сякаш безразличието му я подтикваше още повече. Не искам все пак да го съдя за греховете му, защото вече не е между живите! Планът му, изглежда, отчасти се е провалил, защото възнамерявал да унищожи шхуната, която наричате „Ариел“ и да плени младия Барнстейбъл.

— Действително не успя нито в едното, нито в другото! Барнстейбъл се спаси благодарение на мен, а „Ариел“ бе сразен от ръка, по-могъща от всяка друга на тоя свят претърпя корабокрушение!

— Значи, фрегатата е единственото ви средство за спасение? Бързай, Джон, отърси се от тая гордост и привидно безгрижие, защото ще удари час, когато и цялото ти мъжество ще бъде безсилно пред машинациите на тайните ти врагове. Този Дилън изпратил вестоносци да съобщят в едно пристанище на юг оттук, че вашите кораби са забелязани в морето, та да пратят оттам ескадра, която да ви пресече пътя за отстъпление.

Докато я слушаше, постепенно лоцманът загуби престореното си безразличие и се мъчеше под мъжделивата светлина на звездите да предугади по лицето й още недоизказаните думи.

— Отде знаеш това, Елис? — запита той бързо. И какви кораби спомена Дилън?

— Подслушвах случайно, когато обсъждаха този план, и … Не зная, Джон, имам ли право да забравям дълга си към краля. Но, не бива да се иска отредна слаба жена да жертвува с мълчанието си човека, към когото е изпитвала някога влечение, щом една казана навреме дума може да го избави от опасността!

— „Изпитвала някога влечение“! Така ли е наистина, Елис? — запита лоцманът с разсеян вид. Но, може би си чула как са въоръжени тези кораби и как се казват? Кажи ми имената им и дори първият лорд на вашето английско адмиралтейство едва ли ще даде тъй точна преценка за въоръжението им, каквото бих дал по списъка, с който разполагам.

— Вярно, че споменаха имената им — каза Елис с лека тъга, но в ушите ми звучеше името на човек, по-близък до сърцето ми, затова не можах да ги запомня.

— Ти си същата добра Елис, която познавах някога! Значи, споменали името ми, а? Е, какво разправяха за „пирата“? Нанесла ли е ръката му удар, който ги е накарал да се разтреперят в своя манастир? Не го ди нарекоха страхливец, девойко?