Джеймс Купър - Лоцманът

— Чакайте! — извика Грифит. — Капитан Бъроуклиф няма да се качи на лодката.

— Какво говорите, сър?! Да не искате да ме натикате при простите войници? Забравяте ли, че имам честта да бъда офицер на негово величество английския крал и че …

— Не забравям нищо, което трябва да помни един джентълмен, капитан Бъроуклиф и между другото помня колко внимателно се отнасяхте към мен, когато бях ваш пленник. Щом отрядът ми се окаже извън всякаква опасност, не само вие, но и вашите войници ще бъдат освободени.

Бъроуклиф се сепна от учудване, но беше толкова наскърбен от рухването на мечтите си за слава, с които се бе опивал през последните един-два дена, че дори не благоволи да поблагодари, както се полага. С голямо усилие той подтисна чувствата си и закрачи назад-напред по брега, подсвирквайки си тихичко някаква игрива мелодия.

— Значи — извика Барнстейбъл, всичките ни пленници са по места. Лодката чака само офицерите!

Грифит обърна гръб и се отдалечи високомерно, без да каже нищо, сякаш смяташе, че е под достойнството му да разговаря с доскорошния си приятел. Барнстейбъл постоя неподвижно на мястото си от уважение към по-старшия по чин. Никакъв гневен изблик не беше в състояние да наруши тоя навик, но като видя, че Грифит няма намерение да се връща, заповяда на моряците да изтласкат лодката по пясъка и да я спуснат на вода. Заповедта бе изпълнена моментално и когато младият лейтенант зае мястото си, последван веднага от гребците, катерът вече се полюшваше върху вълните на прибоя, все още мощни, но вече не толкова опасни.

— На вода, момчета! — извика той. Не бойте се да не си намокрите куртките. Виждал съм смелчаци да се приближават до тоя бряг и в по-лошо време. А, сега имаме курс към открито море. Напред, юнаци мои, напред!

Матросите натиснаха едновременно веслата и с дружни усилия подкараха лодката, която след като се издигна няколко пъти над буруните и пак се гмурна между тях, се озова в по-спокойните води на откритото море, а после запори вълните към мястото, където трябваше да я чака „Бързи“.

Томсън Елис Дънскоум остана на брега, вперила очи в тъмното петно, което скоро се загуби сред вълните в нощния мрак, и заслушана тъжно в отмерения плясък на веслата, които се чуваха още дълго, след като силуетът на лодката се бе слял с мъглявата ивица на източния хоризонт. Когато от приятелите й не останаха никакви следи освен следите в паметта й, тя обърна гръб към морето, бързайки да се махне по-далеч от шумящата тълпа, която се готвеше също да отплава. Елис се изкачи по пътеката на върха, където често се бе разхождала, и се загледа в безбрежната стихия, която плискаше подножието на скалите със същата печал, която изпитваше и тя.

Войниците на Бъроуклиф, които се бяха разположили в горния край на пътеката, почтително й сториха път. Часовоите на Менюъл също не я спряха, докато стигна до ариергарда на морската пехота, командуван лично от своя бдителен капитан.

— Кой е там? — извика Менюъл, отделяйки се от силуетите на войниците, когато тя се приближи до тях.

— Жена, която няма нито сила, нито желание да ви причини зло — отговори самотната девойка. Аз съм Елис Дънскоум и се връщам в родното си място с разрешение на вашия началник.

— Аха — промърмори Менюъл, Грифит пак е проявил вежливост, каквато не подобава на военен! Нима тоя човек си въобразява, че съществува на света жена, която да не говори! Можете ли да ми кажете паролата, мис, за да се убедя, че имате право да минете?

— Нямам никакво друго право освен слабостта на пола си. Достатъчно е, че мистър Грифит ми е позволил да си тръгна.

— Достатъчно е първото — произнесе човек, който досега се бе крил зад стъблото на един дъб, надвесил широките си, но голи клони над мястото, където бе строен ариергардът.

— Кой е там? — извика отново Менюъл. Приближете се и се предайте или ще стрелям!

— Какво?! Нима доблестният капитан Менюъл ще стреля срещу своя спасител? — възкликна с презрително хладнокръвие лоцманът, излизайки от сянката на дървото.

— По-добре да запази куршумите си за враговете, вместо да ги хаби за приятелите си.

— Вие постъпвате много непредпазливо, сър, като се приближавате скришом до пост на морската пехота! Как може човек, който прояви снощи такова тактическо умение, като изненада неприятеля, да не знае как трябва да се приближава до часови!