Джеймс Купър - Шпионинът

— Провери в джоба си — каза един от младежите, който се забавляваше наблюдавайки сцената без да го интересуват последиците от нея.

— Ах, Бога ми — каза тя когато извади една гвинея. — Ма той бил чудо човек! Да живей дълго и да му въри занаята. Халал да са му парцалите, и ако го него обесят, по-големи разбойници шъ останат на свобода.

Дънуди се обърна, за да излезе и видя капитан Лоутън да седи със скръстени ръце, и да гледа мълчаливо пред себе си. Поведението му толкова се различаваше от обичайната за него импулсивност и разпаленост, че озадачи майора. Погледите им се срещнаха и те повървяха няколко минути заедно като разговаряха тихо. След това Дънуди се върна и освободи часовите. Сержант Холистър остана с Бети, която след като се увери, че гвинеята е повече от достатъчна в замяна за изчезналите и неща, бе в най-добро настроение. Перачката от дълго време бе гледала на сержанта с очите на чувствата и още преди време бе решила да премахне някои деликатни възражения свързани с особеното и положение в ескадрона, като го направи наследник на починалия си съпруг. От известно време изглеждаше, че сержантът се ласкае от това предпочитание и Бети, усещайки, че с грубостта си може да го отблъсне, сега се стремеше всячески да компенсира предишното си поведение. Освен грубостта, у нея имаше и достатъчно женственост, за да разбере, че моментите на помирение са и моменти, в които тя владее положението. Ето защо, тя напълни една чаша със сутрешното си питие и му я предложи в знак на помирение.

— Добрите думи между приятели са нищо, знаиш, сержант. Майкъл Фланаган най-много си патеше кат’ го обичах най-много.

— Майкъл беше добър войник и смел човек — каза сержантът като изпразни чашата. — Когато той падна ние прикривахме фланга на техния полк. Аз сам минах край него тогава. Горкият човек. Беше по гръб и изглеждаше спокоен, сякаш е умрял от естествена смърт, след като е изкарал черна сипаница.

— О, Майкъл обичаше да си сипва по доста и може да си сигурен, ти и аз здравичката ще подбием стоката. Ама ти си сериозен и скромен човек мистър Холистър и наистина ще си от помощ.

— Е мисис Фланаган, досега не исках да говоря за нещо, което е легнало тежко на сърцето ми, но сега ще го открия, ако имаш време да ме изслушаш.

— Да слушам? — извика нетърпеливата жена. — Ще слушам, сержант, та ако ще офицерята да не хапнат и залче. Но, пийни си още глътка, тъй ще ти е по леко да говориш.

— Вече не ми липсва смелост — отвърна сержантът и не прие почерпката й. — Бети, мислиш ли че снощи в стаята ти наистина бе търговецът-шпионин?

— Че кой друг?

— Лукавия.

— К’во? Дявола?

— Да, самия Велзевул, преоблечен като него, а скинърите, малки дяволчета.

— Сержанте, малко попрехвърли тоя път, нищо че ако дяволи се разхождат из Уестчестър, то ще трябва да са скинърите.

— Мисис Фланаган, искам да кажа, дяволите въплътени. Той е знаел, че първо ще арестуваме търговеца Бърч и се е превъплътил в него за да може да влезе в твоята стая.

— И к’во ша иска от мене? — тросна се Бети — И няма ли и без това достатъчно дяволи в ескадрона, та да трябва да излиза чак от бездънната яма да ма плаши?

— От милост към тебе, Бети му е било позволено да дойде. Той си е изчезнал през вратата като се е превърнал в тебе, и това ще ти е съдбата ако не поправиш живота си. О, забелязах как се разтрепери, като му дадох Библията. Мислиш ли, драга Бети, че един християнин ще пише така в Библията? Освен ако не записва раждане или смърт, или нещо такова?

На перачката й стана драго от благостта му, но бе скандализирана от инсинуацията му. Тя обаче овладя яда си и веднага продължи:

— А дявола щеше ли да плати за дрехите? Да. И да надплати.

— Без съмнение парите са лошо нещо — каза сержантът леко смутен от такава проява на честност у някого, когото той смяташе за нечестен по принцип. — И мен се опита да изкуси с блестящата си монета, но Бог ми даде сили да устоя.

— Златото си е съвсем нормално, но ще го сменя и тъй и тъй с капитан Джак. Още днес. Той хич не го е бъз от никакъв дявол.

— Бети, Бети. Не говори пренебрежително за злия дух. Той винаги е наоколо и ще ти се разсърди за приказките.

— Фу-у! Ако има малко от малко здрав стомах, изобщо няма да му е терсене, че една бедна сама жена го е почукнала малко. На друг християнин няма да му е.

— Но косматия няма изобщо стомах, освен, за да яде дечицата на хората — каза сержантът и се огледа ужасен наоколо. — И е по-добре да си имаш приятели навсякъде, щото не се знае какво ще стана, когато той дойде. Бети, никой друг не може да мине от тук и да не го познаят стражите. Това посещение значи е предупреждение…