Джеймс Купър - Шпионинът

— Никой — отговори търговецът, възвръщайки самообладанието си. — Но сега става дума за друго, майор Дънуди. Вие сте млад и щастлив, има хора, които са скъпи за вас и не са далеч от тук. Тези, които най-много обичате са в опасност. Опасност отвън и отвътре. Удвоете бдителността си, засилете патрулите, но без много шум. С вашето мнение за мен, ако ви кажа повече, ще решите че ви подготвям клопка. Но запомнете, пазете най-много тези, които най-много обичате.

Търговецът изпразни мускета си във въздуха и го хвърли в краката на изумения майор. Когато изненадата му и димът се разсеяха, Дънуди погледна нагоре, но мястото, на което бе стоял търговецът бе празно.

От вцепенението му го извади конски тропот и сигнал на тръба. Изстрелът бе привлякъл вниманието на един патрул и ескадронът бе вдигнат под тревога. Без да дава обяснения на конниците, майорът се върна бързо в лагера, където завари конниците въоръжени и в очакване на командира си. Офицерът, който отговаряше за подобни неща бе наредил да се свали надписа „Хотел Фланаган“ и сега стълбът бе готов за екзекуцията на шпионина. След като чуха от майора, че сам той е изпразнил мускета, който вероятно е бил изоставен от скинърите при бягството им (защото Дънуди бе вече научил за наказването им от Лоутън и реши да премълчи за срещата си с Бърч) офицерите му предложиха да екзекутират търговеца преди да тръгнат. Той все още не можеше да повярва, че каквото бе видял е истина и заедно с една група офицери последва сержант Холистър към мястото където трябваше да е затворника.

— Е господине — каза майорът на часовият пред вратата — надявам се, че сте опазил затворника?

— Все още спи — отговори войникът. — И хърка така, че не можах да чуя тръбата.

— Отворете и го доведете.

Заповедта бе изпълнена и за пълно изумление на честния ветеран, който влезе вътре, завари мястото в безпорядък — палтото на търговеца бе там, където би трябвало да е той самият, част от гардероба на Бети бе пръснат по пода, а самата тя спеше на сламеника, потънала в пълна забрава и облечена както обикновено с изключение на черното й боне, което тя носеше непрекъснато и всички смятаха, че го използва както за дневна, така и за нощна шапчица. При влизането и възклицанията им тя се събуди.

— Да прая закуска ли мъ будите? — каза тя и разтърка очи. — Верно, изглеждате, катч’ели ша ма глътнете мен. Търпение милинки, малко търпение и ще ви направя такива пръжки, дет’не сте ги сънували…

— Пръжки! — повтори сержантът, който в присъствието на офицерите забрави религиозните си схващания. — Теб ще те опечем, безпътна жено! Помогнала си на проклетия търговец да избяга!

— Ти си безпътник и гадния търговец и той! — извика Бети, която лесно се палеше — Мистър сержант, к’во общо имам с търговци и с избягване! Можех и аз да съм на търговец жена и да си ходя с коприни, само да бях се взела със Соуни Мактил, вместо да са мъкна по петите на шайка драгуни-разбойнйци, дет не знаят как да се държат с почтена дама!

— Приятелчето е оставило Библията ми, вместо да се подготви да умре като добър християнин, той е мислил как да избяга.

— Че кой ше ти седи да го бесиш кат’ пес? — извика Бети, която бе започнала да разбира за какво става дума. — Секи ней кат’ теб, мистър Холистър.

— Тишина! — извика Дънуди. — Господа, трябва внимателно да разследваме това. Освен вратата, друг отвор няма, а той не би могъл да мине през нея без стражата да го забележи и да се направи, че не го вижда или да е бил заспал на поста си. Извикайте часовите.

Тъй като те не бяха в строя любопитството вече ги бе довело на мястото и всички отричаха да са виждали който и да било да излиза, с изключение на един, който каза, че е видял Бети, но не я е спрял в съответствие със заповедта.

— Лъжеш, мошеник, лъжеш — извика тя след като нетърпеливо изслуша обвиненията му. — Ще клеветиш една стара жена, че оди из лагеря ноще! Тук съм спала кат нахранено бебе, цяла нощ!

— Вижте ето тук сър — каза сержантът, като се обърна почтително към Дънуди. — В Библията има нещо написано, което го нямаше преди! Аз нямам семейство и няма какво да записвам в Библията!

Един от офицерите прочете на глас: Долупотписниа удостовирявам, че ако исбягам, Бог ми е само помогнал и на Божиата му милост ся оставям. Принуден сам да взема дрехите на жената, но в джеба и има компинсация. Подписан с ръката си: Ларви Бърч.

— К’во-о-о? — изрева Бети — обрал е никаквецът старата жина от сичко?! Обисете го! Фанете го и го обисете, майоре! Ако има закони по тая зимя!