— Капитан Уортън — каза търговецът натъртено и с голяма решителност — пазете се от един висок човек от Вирджиния с големи бакенбарди. И дяволът не може да го измами. Аз успях само веднъж. Пазете се от него.
— Нека той се пази от мен — каза Уортън самонадеяно — Но, мистър Бъч, аз ви освобождавам от всякаква отговорност за мен.
— Ще ми напишете ли това на хартия?
— О, с радост — каза капитанът и се засмя — Цезар, перодръжка, хартия и мастило за да потвърдя, че освобождавам доверения си помощник Харви Бърч, амбулантен търговец и така нататък и така нататък.
Инструментите за писане бяха донесени и капитанът весело написа исканата декларация. Търговецът я взе и като я прибра внимателно до лика на негово католическо величество 31 31 Испанският крал. — Б. пр.
, поклони се дълбоко на присъстващите и си тръгна, както беше дошъл. Скоро го видяха в далечината да влиза в собствената си къща.
Бащата и сестрите бяха твърде радостни от оставането на капитана, за да изразят и дори да си помислят за опасенията, които положението му съвсем естествено предизвикваше. Когато обаче всички се прибраха за вечеря, капитанът бе обзет от по хладни мисли, които го накараха да промени решението си. Понеже не желаеше да напуска безопасността на бащината си къща, той изпрати Цезар да повика Харви на още един разговор. Чернокожият скоро се върна с лошата новина, че вече е твърде късно. Кейти му беше казала, че той е вече на мили от тук, по пътя си на север и че е „напуснал дома си с чувала още като запалили първите свещи“. Сега на капитана не му оставаше нищо друго освен да търпи до сутринта, когато може би щеше да му се предостави по-добра възможност да реши как ще е най-добре да постъпи.
— Този Харви Бърч с физиономията си на познавач и с пророческите си предсказания ме притеснява повече отколкото ми се иска — каза капитан Уортън, като прекъсна размислите си, които в немалка малка степен бяха посветени на опасността на положението му.
— Как така той може да се движи насам натам в тези трудни времена? — попита мис Пейтън.
— Как бунтовниците го оставят да им се изплъзне толкова лесно за мен е тайна, но сър Хенри не дава косъм да падне от главата му.
— Така ли! — каза Франсис — Значи той познава сър Хенри Клинтън?
— Поне би трябвало.
— Мислиш ли — каза мистър Уортън — че има опасност да те издаде?
— Не, защо. Мислих за това преди да му се доверя — отговори замислено капитанът. — Когато става дума за работата му, изглежда е честен. Опасността на която би се изложил, ако се върне в града след такова злодеяние би го спряла.
— Мисля, че Харви Бърч не е лишен от добри чувства, или поне така изглежда от време на време — каза Франсис.
— О, — извика другата му сестра — той е лоялен, а за мен това е най-доброто качество.
— Боя се — отвърна братът смеейки се — че любовта му към парите е по-силна, отколкото любовта му към краля.
— Тогава — каза бащата — не можеш да си в безопасност докато си с него. Защото никоя любов не би устояла изкушението на парите у алчен човек.
— Разбира се, сър, има една любов, която може да устои на всичко, нали, Фани? — извика младежът, възвръщайки доброто си настроение.
— Ето ти свещта. Държиш баща си буден по-късно от обикновеното време.
През лесовете, през блатата
той пътищата знаеше с завързани очи.
Със ходове хитри, с отчаяни хватки,
на Пърси хрътките бе заблудил.
На Ески или Лидъл бродове няма,
но той преминаваше въпреки това
и кат’ него са само времето, прилива,
зимния сняг и цветята на май.
Кат’ него са само времето, прилива,
черната нощ и денят що сияй.
Уолтър Скот
Тази вечер всички членове на семейство Уортън положиха глави на възглавниците си с предчувствието, че нещо ще смути обикновеното им спокойствие. Тревогата попречи на сестрите да се насладят на обикновената си почивка и на следната сутрин те станаха подтиснати и почти без да са спали през нощта.
Когато отправиха нетърпеливи погледи към долината през прозорците на стаята, не забелязаха нищо обезпокоително. Тя блестеше със светлината на един от тези меки и прекрасни дни, които не са рядкост, когато падат листата, и които правят американската есен един от най-хубавите сезони. Ние нямаме пролет — зеленината сякаш отведнъж облива всичко, вместо това да става постепенно, както е по същите географски ширини в Стария свят. А колко красиво се оттегля! Септември, октомври, дори ноември и декември тук са месеци за живот сред природата. Наистина, понякога има бури, но те са кратки и през повечето време небето е безоблачно и атмосферата прозрачна.
Читать дальше