Джеймс Купър - Шпионинът

— Каква великолепна картина — каза Харпър тихо. — Колко величествена, колко възвишена! Да можеше това спокойствие скоро да се възцари и над страната ни. Такава величествена вечер да последва дните на вражда…

Чу го само Франсис, която беше близо до него. Тя обърна поглед от гледката към него и го видя изправен, гологлав, с очи отправени към небето. Спокойствието, което изглеждаше толкова характерно за тях вече беше изчезнало, в тях гореше ентусиазъм, по лицето му леко премина руменина.

От този човек не може да се очаква нищо лошо, помисли Франсис, такива чувства могат да имат само благородните хора.

Съзерцанието им беше прекъснато внезапно от появата на търговеца. Той се беше възползвал от първите слънчеви лъчи, за да дотича до къщата. Без да обръща внимание дали стъпва на сухо или мокро по пътя си, размахващ ръце напред-назад, с приведена глава, Харви Бърч се приближаваше към тях с характерната си походка. Това беше бързата, леко разтеглена походка на пътуващ търговец.

— Хубава вечер — поздрави той без да вдига очи — топла и приемлива за сезона.

Мистър Уортън се съгласи и се осведоми учтиво за здравето на баща му. Харви го чу, но остана замислен известно време. Когато му зададоха въпроса отново, той отговори с леко разтреперан глас:

— Бързо губи сили. Възрастта и грижите ще си кажат думата — търговецът извърна лице, но Франсис успя да забележи навлажнените очи и треперещата горна устна. Той още веднъж се издигна в очите й.

Долината, в която беше имението на мистър Уортън, се простираше от северозапад на североизток и къщата се намираше в подножието на един хълм в северозападния край. Една малка пролука се образуваше между хълмовете отсреща и между гористите им склонове се виждаше Протока 29 29 Срещу бреговете на Ню Йорк и Кънектикът е разположен остров, дълъг повече от двеста километра. Водата разделяща острова от сушата се нарича Протока. Ширината му варира между пет и тридесет мили. — Б. а. Става дума за остров Лонг Айлънд. — Б. пр. . Повърхността на водата, която досега се блъскаше в брега с бясна сила, започваше да губи разбунената си чернота и прииждаше големи спокойни вълни, каквито обикновено има след буря, а западният вятър леко докосваше върховете им и даваше своя скромен принос в успокояването на стихията. Сега можеха да се видят някакви тъмни точки, които ту се показваха, ту се скриваха зад надигащите се вълни. Забеляза ги само търговецът. Той седеше на верандата на известно разстояние от Харпър и сякаш бе забравил целта на посещението си. Зареяният му поглед обаче скоро улови новопоявилите се обекти и той скочи енергично на краката си с отправен към водата взор. Промени мястото си, погледна с явно притеснение към Харпър и после каза натъртено:

— Редовните сигурно идват от юг.

— Защо мислиш така? — попита капитан Уортън възбудено. — Дай Боже да са те, ще имам нужда от ескорта им.

— Тези десет китоловни кораба не биха се движили толкова бързо, ако нямаха солиден екипаж.

— Може би — каза мистър Уортън — — това са… това са, от континенталистите и се връщат на острова.

— Приличат на англичани — каза многозначително търговецът.

— Но гледай — обади се пак капитанът — виждат се само точки.

Харви не обърна внимание на забележката, а сякаш на себе си, каза с писък глас:

— Излезли са в морето преди бурята… тези два дни са стояли до острова… по пътищата има конница… сигурно скоро ще има боеве наблизо…

Докато говореше, Бърч няколко пъти погледна смутено към Харпър, но нищо у този джентълмен не издаваше какъвто и да било интерес към гледката. Той гледаше безмълвно пред себе си и сякаш се наслаждаваше на промяната наоколо. Но когато Бърч завърши, Харпър се обърна към домакина си и каза, че работата му не може да търпи излишно отлагане и че ще се възползва от приятната вечер, за да измине последните няколко мили от пътя си. Мистър Уортън изрази многократно съжаленията си, че се разделя с такъв приятен гост, но не можеше да не изпълни задължението си да го изпрати, така че веднага даде съответните нареждания.

Притеснението на търговеца се увеличи без видима причина — погледът му непрекъснато шарете към долния край на долината, сякаш очакваше там нещо да се случи. Появи се Цезар, който водеше благородното животно, което трябваше да отнесе пътника. Търговецът услужливо помогна да се притегне седлото и да се привържат пелерината и торбата към седлото.

След всички приготовления Харпър започна да се сбогува. Към Сара и леля и той се обърна учтиво и непринудено. Когато обаче се приближи до Франсис, той поспря за момент и на лицето му се изписа повече от нормалната доброта. Очите му повтаряха благословията, промълвена от устните и тя усети как страните и започват да греят и как пулсът и се ускорява, докато той казваше прощалните думи. Между домакина и тръгващия си гост бяха разменени учтивости, а когато подаде искрено ръка на Капитан Уортън, Харпър му каза замислено: