Джеймс Купър - Шпионинът

— Стъпката, която предприехте е много опасна и за вас може да настъпят сериозни последствия. В такъв случай, аз бих имал възможност да докажа благодарността, която дължа на семейството ви за неговата любезност.

— Вярвам, сър — каза бащата изоставил тактичността заради опасенията за сина си — вие ще запазите в тайна откритието, което направихте поради пребиваването си в моята къща.

Харпър се обърна бързо към говорещия и след като строгото изражение на лицето му се смени, каза тихо:

— Нищо не съм открил във вашият дом, сър, което не съм знаел преди. А що се отнася до сина ви, той е в по-голяма безопасност сега, отколкото ако не знаех, че е дошъл.

Той се поклони на всички и без да отделя особено внимание на търговеца, освен обикновената благодарност за вниманието му, възседна коня си и излизайки през малката порта, продължи да язди изправен и изящен, докато се скри зад склона на хълма, ограждащ долината от север.

Търговецът проследи конника с очи докато се изгуби от погледа и след това въздъхна дълго и тежко, сякаш освободен от огромен товар. Всички мълчаха, замислени за непознатия гост, когато мистър Уортън се приближи до Бърч и каза:

— Аз все още съм ти длъжник за тютюна, който беше така любезен да ми донесеш от града, Харви.

— Ако не е така добър, както предишния — отговори търговецът като погледна за последен път към мястото, където бе изчезнал Харпър — то е защото тютюн вече трудно се намира.

— Харесва ми много, но ти пропусна да ми кажеш колко струва.

Изражението на търговеца загуби загрижеността си, която бе заменена от естествената му проницателност и той каза:

— Трудно е да се каже каква е цената. Смятам, че трябва да оставя това на вашата щедрост.

Мистър Уортън бе извадил от джоба си пълна шепа монети с образа на Карлос III 30 30 Полковник Де Ланси, братовчед на началника на британското разузнаване Оливър Де Ланси е командвал отряди от „каубои“, на служба при англичаните. — Б. пр. и подаде на търговеца три от тях. Очите на Харви светнаха, когато съгледа наградата. Той преобърна в устата си голямо количество от растението за което ставаше въпрос, подаде ръката си напред и доларите паднаха в нея с най-приятен звук. Но изглежда неудовлетворен от преходността на тази музика, той звънна монетите една по една на стъпалото на верандата, преди да ги повери на съхранение на една торбичка от еленова кожа, която изчезна от погледите на присъстващите с такава скорост, че никой не можа да види точно къде я скри.

След като тази много съществена страна от работата му беше удовлетворително свършена, той етапа от стъпалото на верандата и се доближи до капитан Уортън, който бе хванал подръка сестрите си и те слушаха с жив интерес, това, което той говореше.

Предишните събития дотолкова бяха изхабили соковете необходими за устата на търговеца, че се наложи да лапне ново количество от растението, преди да е в състояние да се заеме с неща от по-малко значение. След това той попита:

— Капитан Уортън, ще се прибирате ли тази вечер?

— Не — отговори той лаконично и погледна хубавия товар на двете си ръце. — Мистър Бърч, бихте ли ме накарал да напусна тази компания толкова скоро, след като не се знае, дали някога ще попадна в нея пак?

— Братко — каза Франсис — да се шегуваш с такива неща е жестоко!

— Струва ми се, че сега като времето се оправи, скинърите ще се разшетат. По добре е да съкратите посещението, капитан Уортън.

— О, няколко сребърника ще купят тези разбойници, когато и да се срещна с тях — каза британският офицер.

— Парите не освободиха майор Андре — каза търговецът сухо.

Сега и двете сестри се обърнаха към капитана с тревога и по-голямата отбеляза:

— По-добре послушай Харви. Бъди сигурен, мнението му по тези въпроси трябва да се зачита.

— Да — добави по-малката. — Ако, както предполагам, мистър Бърч ти е помогнал да дойдеш до тук, то твоята безопасност и нашето щастие изискват да го послушаш.

— Аз сам тръгнах, мога и да се върна сам. Не съм искал от него нищо освен да ми осигури маскировката и да ми каже когато теренът е чист. В последното сгрешихте мистър Бърч.

— Да, и това е още една причина да си тръгнете тази вечер. Пропускът, който ви дадох, важи само веднъж.

— Не можете ли да фалшифицирате друг?

Лицето на търговеца придоби необикновен цвят, но той остана загледан в земята без да продума, докато капитанът добави:

— Ще остана тук тази нощ, пък да става каквото ще.