Джеймс Купър - Шпионинът

— Не още, не още — каза Бърч тихо. — След върха пътят се спуска надолу също така стръмен, както и тук. Но нека първо стигнем върха.

След малко те го достигнаха и скочиха от конете. Хенри се мушна в гъсталака, а Харви удари животните силно с камшика, което ги накара да побягнат с всички сили надолу по склона, след което го последва.

Търговецът навлезе в гъсталака предпазливо и като избягваше, доколкото е възможно, да чупи клонки и да разклаща храсталаците. Едва бе успял да се скрие и чу гласа на един от драгуните, които вече се изкачваха по възвишението:

— Видях единия от конете им. Ей сега се скри зад билото.

— Напред, момчета — извика Мейсън. — Хванете капитана и убийте търговеца, нека се свърши с него!

Хенри почувства как спътникът му го стиска за ръката, докато слушаше тези викове. Те бяха последвани от преминаването на дузина конници с такава бързина, която ясно показваше доколко уморените им коне щяха да са в състояние да им помогнат.

— Сега — каза търговецът като се изправи в храсталака за да огледа наоколо — каквато преднина наберем е чиста печалба, защото ние ще се изкачваме, а те ще слизат от другата страна. Хайде, тръгваме.

— Но мислиш ли, че те няма да ни видят и да обкръжат планината? Спомни си че имат и пехота, а и ние ще умрем от глад тук.

— Не се бой — каза уверено търговецът. — Ние няма да останем тук. Нуждата ме е накарала да опозная добре тези планини. Ще те заведа на място, където никой няма да посмее да ни последва. Виж, слънцето вече залязва и след още два часа ще изгрее луната. Кой, според теб ще се осмели да ни гони в ноемврийската нощ през тези скали и пропасти?

— Слушай! — извика Хенри. — Пак викат. Разбрали са, че са ни изгубили.

— Ела при тази скала и ще ги видиш — каза Харви спокойно и седна да си почине. — Ето и те ни видяха. Сочат ни с пръст. Дори стреляха, но разстоянието е твърде голямо.

— Ще дойдат, да тръгваме!

— Няма и да помислят — отговори търговецът като започна да къса боровинките, растящи около него, и да ги слага в устата си. — Докъде ще стигнат с тежките си ботуши, шпори и саби? Не, не. Могат да се върнат и да вдигнат пехотата, но конниците минават през такива места, ако това изобщо е възможно, с много страх. Хайде, следвай ме, капитан Уортън. Чака ни тежък преход, но ще те заведа на място, където никой няма да се осмели да дойде през нощта.

След това двамата станаха и се скриха от погледите сред скалите и гъсталаците на планината.

Предположението на търговеца се оказа вярно. Мейсън и хората му се втурнаха надолу по склона, но в подножието му видяха само конете им. Изгубиха малко време докато огледат наоколо и преценят откъде биха успели да минат с конете си, когато един от тях съгледа Харви и капитана до вече споменатата скала.

— Той избяга! — процеди Мейсън като гледаше вбесен нагоре. — Избяга, а ние сме опозорени. Вашингтон никога няма да ни повери охраната на заподозрян шпионин, ако всеки разбойник може да си играе с нас така. Ето го и англичанина! Гледа ни и се подсмихва, сякаш го виждам! Добре момче, да си седнал удобно е по-добре, отколкото да висиш във въздуха, но още не си на запад от река Харлем и ще се срещнем пак преди да идеш при сър Хенри за да му разкажеш какво си видял.

— Да стрелям ли? — попита един от тях и извади пистолета от кобура си.

— Да, подплаши птиците наоколо. Да видим как могат да летят.

Драгунът стреля, а Мейсън продължи:

— Сигурен съм, че ни се смеят сега. Да се прибираме или ще започнат да събарят камъни върху главите ни, а кралските вестници ще затръбят как двама лоялисти са победили цял полк на бунтовниците. Писали са и по-големи лъжи досега.

Тръгнаха мълчаливо след офицера си към лагера, замислени над дилемата. Пристигнаха по здрач и пред къщата се бяха събрали много офицери и войници за бягството на шпионина и се разказваха най-различни небивалици. Покрусените драгуни разказаха мрачно какво се бе случило и офицерите се събраха около Мейсън за да обсъдят следващите си действия. От прозореца непосредствено над главите им мис Пейтън и Франсис слушаха без дъх всичко, което се говореше.

— Трябва да предприемем нещо и при това бързо — каза офицерът, командващ частта разположена пред къщата. — Този британец без съмнение е част от удара, който се замисля срещу нас. Освен това, става дума и за честта ни!

— Да тръгнем из горите — до сутринта ще ги хванем.

— Спокойно, господа — каза полковникът. — Никой не може да се движи тук нощем, освен ако не познава местността. Само конницата може да свърши работа тук и предполагам, лейтенант Мейсън няма да тръгне без заповед от майора си?